България има най-мръсният въздух в Европейския съюз, показват данните на Евростат за наличието на фини прахови частици в градските райони към края на 2019 година.
Средногодишната концентрация на фини прахови частици в градските райони у нас възлиза на 19.6 микрограма на кубичен метър. Това ни отрежда печалното първо място в ЕС. След нас попадат Полша (19.3 мкг/куб.м.), Румъния (16.4 мкг/куб.м.) и Хърватия (16.0 мкг/куб.м.). Средногодишната концентрация на фини прахови частици в ЕС за 2019 година възлиза на 12.6 мкг/куб.м.
Най-чист въздух в градските райони се измерва в Естония (4.8 мкг/куб.м.), Финландия (5.1 мкг/куб.м.), и Швеция (5.8 мкг/куб.м.). Замърсяването с фини прахови частици съкращава човешкия живот и води до много хронични респираторни и съдови заболявания.
Фините частици (частици с диаметър по-малко от 10 микрометра) могат да влязат дълбоко в белите дробове и да причинят възпаления и влошаване на състоянието на хората, страдащи от сърдечни и белодробни заболявания. Междувременно дори по-малките фини частици (тези с диаметър по-малък от 2.5 микрометра) могат да повлияят на здравето още по-сериозно, тъй като могат да проникнат по-дълбоко в белите дробове, посочват от статистическата служба на ЕС.
Въпреки, че този вид замърсяване на въздуха от доста години седи под определения горен праг от средногодишна концентрация в размер на 25 мкг/куб.м., точките с високо замърсяване в ЕС остават. При все, че през последните години фините прахови частици намаляват, те остават над безопасните прагове, определение от Световната здравна организация, а именно средногодишна концентрация от 10 мкг / куб.м.
Последва позиция от Министерството на околната среда, в което се казва, че въздухът в България е най-мръсен в Европа по показател ФПЧ2.5 и че стойностите са от 2019 година, по време на управлението на предходното правителство.
