С един замах министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров променя 36 наредби, свързани с медицинските стандарти. По принцип подобна реформа би било хубаво да се направи със законови промени, където да бъдат въведени универсални стандарти за всички болници, без значение чия собственост са и каква е професионалната им специализация. Поради липса на парламент обаче на служебния министър му се налага да стартира радикалната реформа с подръчни средства.
В случая наистина става дума за радикална реформа, защото измененията предвиждат преобръщане на едно от фундаменталните изисквания към болниците –
броят на лекарите, необходими за работа по клинични пътеки.
Проектонаредбата е публикувана в правителствения Портал за обществено обсъждане и още от първите десетина реда на първата страница става ясно, че е използвана една от най-недолюбваните парламентарни практики в най-новата ни история: чрез преходните и заключителни разпоредби в един проектозакон да се изменят и допълват закони и кодекси, уреждащи съвсем други обществени отношения и сфери.
Бъдещият докумен "майка" се казва "НАРЕДБА за изменение на Наредба No 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи" и неговото същинско съдържание е маломерно:
§ 1.В чл. 19, ал. 2 се правят следните изменения:
- В т. 1 думите „минимален брой“ се заменят с „минимална обезпеченост от…“,
- В т. 2 думите „минимален брой“ се заменят с „минимална обезпеченост от…“,
- В т. 3 думите „минимален брой“ се заменят с „минимална обезпеченост от…“.
Следващите 25 страници и половина са напълнени с… преходни и заключителни разпоредби, които – казано накратко и по същество – преобръщат досегашната логика на болничната помощ. Без мотиви, без финансова обосновка, без конкретни причини, налагащи подобна спешност.
Предложената промяна намалява броя на лекарите и медицинските сестри, които лечебните заведения трябва да поддържат в своите клиники и отделения, за да осигурят качествена медицинска грижа за пациентите.
Според министъра тази промяна е в полза на болниците, които изпитват затруднения да покриват изискванията, заложени в наредба на МЗ и в медицинските стандарти.
Болниците в България са разделени в три нива на компетентност,
според сложността на лечението, което осигуряват, обезпечеността с медицински кадри и апаратура. Третото ниво е най-високо и в него попадат големи държавни университетски и областни болници, както и най-големите частни. Второ и първо ниво са по-малките държавни, общински и частни болници.
Именно тях биха облекчили промените.
По-високото ниво на компетентност позволява на болницата да извършва по-сложни манипулации и да получава повече пари от НЗОК, съответно трябва да отговаря и на по-високи стандарти. Ако няма достатъчно специалисти или апаратура, болницата може да загуби договора си с Касата и финансирането от нея по конкретна дейност. В последните години това е често срещано в общинските болници.
Това пък кара лекарите да работят в няколко болници, за да имат сигурен доход за себе си, както и да осигуряват определената бройка пациенти за болниците. Така се гарантира тяхното оцеляване, но грижата за пациента остава на заден план.
Най-просто погледнато, ако имаме занижени стандарти и в една болница останат трима лекари, които могат да осигурят сложно лечение, да речем, а пациентите са 30, какво прави тази болница? Какво се случва по време на епидемия? Какво се случва при тежък масов инцидент? Как се поделят лекарите в няколко болници?
Промяната в стандартите, която предлага Кацаров,
реално играе в полза на болниците, които в момента не ги покриват.
Много от тях са частни. Но служебния министър поне е последователен в този си стремеж. Многократно е заявявал, че намесата на държавата в здравния сектор трябва да се минимизира, както и е водил дела срещу МЗ именно срещу действащите стандарти.
През 2017 година в предаването „За социалните права и тяхната защита“ на БНТ Кацаров коментира, че „Частната инициатива може да бъде двигател на възстановяването и развитието на едно такова лечебно заведение“. Позицията му тогава е по повод тежкото финансово състояние на много от общинските болници . Според него една от причините е въвеждането на медицинските стандарти и силно завишените и ненужни от медицинска гледна точка изисквания.
В близкото обкръжение на Кацаров обаче изплува името на Николай Болтаджиев. Двамата често беседват онлайн. Трибуна им е НПО-то, с което Кацаров е известен в последните години – Център за защита правата в здравеопазването.
За широката публика името на Николай Болтаджиев не говори нищо. Той е бивш председател и член на УС на Националното сдружение на частните болници и екс директор на частната болница “Св. Богородица”.
Преди няколко дни пък стана шеф на Центъра за защита правата в здравеопазването, сочи справка в Търговския регистър.
Да, същата тази неправителствена организация, която до скоро оглавяваше Стойчо Кацаров.
Въпроси обаче остават да висят.
Преплита ли служебният министър интересите на правителствения и неправителствения сектор?
Кой ще спечели пари от предложената промяна в медицинските стандарти?
Ще спре ли тази промяна източването на здравната каса?
Играе ли в отбора на частните болници здравният министър?
Вероятно във връзка с тези въпроси беше насочен и намекът на проф. Кантарджиев, когато каза, че Кацаров е полезен за някои частни структури и опасен за здравната система.
Важното е на финала да не останат излъгани отново пациентите.
Петър Ц. Иванов
