Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че "след много интензивен диалог с европейските правителства" Комисията е завършила оценката на първите национални планове за възстановяване и устойчивост, включително този на Гърция.
Фон дер Лайен ще посети южната ни съседка на 17 юни.
"Достигнахме ключов етап в изпълнението на нашия план за възстановяване. NextGenerationEU ще осигури, при днешните цени, 800 милиарда евро за преоформяне на нашия континент за десетилетия напред, за изграждане на по-устойчива Европа", съобщи във вторник ръководителката на ЕК.
Комисията събра 20 милиарда евро на капиталовите пазари, като издаде десетгодишна емисия облигации, с които да финансира фонда за възстановяване.
"Плащаме по-малко от 0,1% лихва", похвали се Урсула фон дер Лайен.
До края на тази година ЕК ще пласира дълг за около 100 милиарда евро. Това ще й позволи да финансира всички планирани безвъзмездни средства и заеми за държавите-членки.
Освен Гърция Еврокомисията е одобрила и плановете за възстановяване на Португалия, Испания, Дания и Люксембург. Фон дер Лайен обясни, че ще посети и тези страни в следващите седмици.
България все още не е внесла своя национален план. Според служебния вицепремиер Атанас Пеканов средствата по Плана за възстановяване и устойчивост не са застрашени. Страната ни ще получи 13% префинансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост – това са около 1,6 милиарда лева най-вероятно тази година.
Пеканов заяви, че Планът, наследен от кабинета "Борисов 3", не е бил достатъчно добър, което го е мотивирало с встъпването в длъжност да рестартира работата на работната група и да отворят за набиране на нови проектни предложения.
В рамките на изминалия месец вицепремиерът е провел над 45 срещи с представители на институциите, на Европейската комисия, с комисаря Йоханес Хан, посланици, представители на международните институции у нас, представители на гражданското общество, на тристранката, работодатели и синдикати, Икономическия и социален съвет. Получени са над 30 нови проекта, както и няколко предложения за реформи. В резултат на това е взето решение да се доработят около 50% от заварените проекти и да се впишат нови значими проекти и реформи.
“Целта на промените е да залегнат някои наши ключови приоритети, да адресираме отворените критики на Комисията и да инициираме дълго отлагани генерални промени. В тях влизат: залагане на повече механизми за контрол на средствата, осигуряване на доброто изпълнение чрез помощ от страна на ЕК за използване на добрите практики от други страни, и не на последно място – повече ресурси да бъдат разпределени в регионите извън столицата. От тези над 30 нови проектни предложения, които получихме, повечето са добри, но за съжаление не всички отговарят на строгите критерии на Европейската комисия. В момента разглеждаме 10 от новите проекти, които отговарят на целите и съвпадат с обществените интереси”, заяви Атанас Пеканов.
