На официалното си съвещание на 15 и 16 юни паричният комитет на Федералния резерв запази без промяна диапазона на промяна на основната лихва – от нула до 0.25%, където е от март 2020-а.
Решението бе прието единодушно и бе очаквано от всички анализатори. Същевременно обаче, паричните стратези допуснаха, че ще се наложи да преминат към възходящ лихвен цикъл още през 2023-а – с едно или с две увеличения на лихвените проценти.
Щатските централни банкери не промениха и размера на покупките на облигации от по 120 млрд. щ. долара на месец по програмата за запазване на финансовата стабилност и за подкрепа на икономиката. Но на пресконференцията след края на съвещанието на паричния комитет банковият председател Джеръм Пауъл каза, че трябва да започнат дискусии за ограничаване и постепенно изтегляне на тази схема. Все пак, той увери, че докато не се появят категорични доказателства за устойчивостта и силата на възстановяването на стопанството, покупките на дългови книжа ще продължат в същия обем.
Втвърдяването на тона изненада пазарите, въпреки че те го предвиждаха.
Доходността на американските държавни облигации се повиши за всички срокове до падежите, доларът поскъпна до 1.1950 за едно евро обедните часове на 17 юни, а акциите поевтиняха.
Върналият се апетит за пътувания и ваканции и нарастващото търсене на услуги мотивираха 13 от 18 официални представители на Федералния резерв да заявят подкрепа за поне едно повишение на лихвите през 2023-а, 11 предвиждат поне две, а седем – начало на възходящ лихвен цикъл още към края на идната година.
Американската централна банка преработи и инфлационните си предвиждания до края на 2023-а: предпочитаният от банкерите индекс за ценови натиск ще се увеличи с 3.4% през 2021-а (срещу предвиден ръст от 2.4% през март).
Очакванията за 2022-а са за 2.1% годишна инфлация, а за 2023-а – за 2.2% (при мартенски прогнози, съответно за 2% и 2.1 процента). Всъщност, въпросният ценови натиск, изразен чрез потребителските цени, вече е доста по-горещ от предвижданията: данни на министерството на труда показват 0.8% ценови скок през април спрямо март и 0.6% през май – двете най-големи месечни увеличения от 2009-а насам.
Паул обясни това инфлационно "нашествие" с отпадащите карантини срещу пандемията от COVID-19, засилващото се потребление, затрудненията при наемане на работна ръка и други пречки, които продължават да възпрепятстват ръста на предлагането и увеличават вероятността от по-висока и по-продължителна от очакваната инфлация. Същевременно, безработицата остава разочароващо висока – 5.8% през май, а заетостта е с милиони работни места под предпандемичните си равнища.
Новите прогнози на Федералния резерв
Усреднените очаквания на паричния комитет на щатската централна банка са за 4.5% ниво на безработица през четвъртото тримесечие на 2021-а, 3.8% година по-късно и 3.5% през 2023-а.
Икономическият растеж на страната през тази година ще бъде 7% срещу предвидените 6.5% три месеца по-рано. Очакванията за 2022-а остават непроменени – 3.3% увеличение на БВП, а оценката за 2023-а се повишава до 2.4% ръст срещу прогнозираните 2.2% през март.
