На днешния ден през 1997 г. е приет от Народното събрание гербът на Република България, който използваме и днес. Той е изработен по проект на Николай Гогов и Георги Чапкънов и в него са вплетени 3 лъва и 4 корони.
В българската конституционна практика съществува традиция държавният герб да има уредба в Конституцията. Така е в Глава IV „За герба на царството, за печата и за народното знаме“ на Търновската конституция, в Глава IX „Герб, печат, знаме, столица“ на Димитровската конституция, и в Глава IX „Герб, печат, знаме, столица“ на Живковската конституция.
Глава X от действащата Конституция на Република България носи заглавието „Герб, печат, знаме, химн, столица“. Член 164 от Конституцията гласи:
"Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит", с което Конституцията дава конституционно определение на герба на Република България.
Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него – царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националният девиз „Съединението прави силата“.
Сегашният герб е одобрен от Народното събрание през 1997 година. Това е първият герб на България след края на социалистическото управление в края на 80-те години на миналия век. Точният вид на герба е предмет на продължителни спорове между политическите партии.
Гербът на Република България се определя със Закона за герба на Република България, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и българската държава:
"Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лявата и дясната хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „Съединението прави силата“.
Българската хералдика в западноевропейските гербовници
Стилизирани изображения на лъв има в Първото българско царство. Лъвът, като символ на власт, сила и храброст, е засвидетелстван и през Второто българско царство.
Най-старият български герб датира от около 1295 година. Откриването му е вследствие на работата на двама членове на Българското хералдическо и вексилоложко общество – Иван Войников и Петър Яначков. Те го издирват и осигуряват информация за извора, факсимилета и научни коментари в библиотеки във Великобритания и САЩ. През 2004 година друг член на Българското хералдическо и вексилоложко общество – д-р Стоян Антонов, открива „герба на императора на България“ в Гелдренския гербовник. До 2003 година се смята, че най-старият български герб датира от XIV век, поместен в пътепис на анонимен марокански пътешественик.
