Всяка година природата ни изправя пред своята мощ – наводнения, урагани, торнадо, градушки, горски пожари – за да ни напомни колко сме слаби и безпомощни. Страната вече е в сезона на горските пожари, а от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) предупреждават за влизането в сила на екстремален индекс за пожароопасност в повечето области. Обявяването на този индекс е сигурен знак, че са възможни бързо разпространяващи се силни пламъци, с въвличане на дървесните корони. От НИХМ са наясно, че тези пожари са трудни за овладяване, тъй като действията по погасяването им се ограничени само по фланговете. Те обаче вдигат на крак всички държавни институции, които са призвани да се борят на огнения фронт.
В сезона на екстремалния индекс за пожароопасност държавата по принцип обръща поглед с надежда към доброволците. В желанието си да направи по-предвидима борбата със стихиите, служебният кабинет на Стефан Янев намери време да се взре в близкото бъдеще и да потърси повече сигурност в екстремни ситуации, които биха възникнали в периода 2021-2030 година.
Ролята на доброволните формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и други извънредни ситуации в България през този период ще е значителна, пише в проект за стратегия, разработен от служебното правителство. В него се посочва, че доброволчеството е свързано с основните ценности на Европейския съюз, каквито са гражданската активност и солидарността с нуждаещите се.
Стратегическите цели, очертани в документа са:
насърчаване и развитие на доброволните формирования
като устойчива и надеждна съставна част на единната спасителна система. Тя трябва да бъде изградена в сътрудничество между местната власт, работодателите и националното сдружение на доброволците за да се повиши обществената значимост и признание към доброволните формирования в страната. Друга цел е да се формиране на интерес в подрастващите – до навършване на 18-годишна възраст, към дейността на доброволните формирования и призванието да се помага при възникване на пожари, бедствия и други извънредни ситуации.
На хартия тези думи звучат помпозно, но в действителност работата по организиране на формированията е огромна. Съществуващите са недостатъчно – в регистъра на доброволните формирования за защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации в края на 2020 г. са вписани 238 организации с общо 3 181 доброволци. На практика формированията осигуряват покритието на около 90% от общините в страната, бедата е че участниците в тях са недостатъчно. В периода 2012 – 2020 г. са били заличени от списъците общо 1094 доброволци, като на година си вписват по около 200 нови.
Доброволците са особено търсени в онези общини, където няма изградени звена "Пожарна безопасност и защита на населението" към главната дирекция на МВР. Сега доброволни формирования са създадени
в 76 общини, в които няма противопожарни структури.
55 от тях са участвали през предишните 8 години в дейности за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях. Благодарение на доброволците, на територията на тези общини е постигнато намаляване на времето за реакция при осигуряване защитата на населението в извънредни ситуации, като от своя страна са спестени и средства, каквито иначе харчат звената на противопожарната дирекция.
През 2020 г. доброволците се включиха активно и в дейности за подпомагане на областните и общински администрации за справяне с разпространението на Covid-19. В такива мисии са участвали доброволци от 54 формирования, като средно на ден в 31 общини са участвали 393 доброволци.
На фона на дейността на формированията, притеснение продължава да буди екипировката им. В края на миналата година 175 формирования са разполагали с 2 241 екипа, включващи защитно облекло за пожарогасене или спасителна дейност, ръкавици, каска, ботуши и колан, отговарящи на съответните стандарти. В 24 отряда обаче нещата са направо зле – те разполагат с облекла, които нямат нищо общо дори с минималните европейски стандарти. Общо 74 формирования разполагат с пожарни автомобили, 27 – със спасителни автомобили, 125 с транспортни автомобили и 95 разполагат с пожарно-спасително оборудване.
Основният донор на специализирана техника за нуждите на формированията е МВР. Вътрешното ведомство обаче на практика вади остарялата си техника.
Проблемът, който в голяма степен пречи на организирането и създаването на формирования, както може да се очаква е финансирането им.
Европейският опит в областта на финансирането
показва, че в развитите страни като Австрия, Германия, Словения, Холандия парите се отпускат основно от местните бюджети. Допълнително се събират средства, основно чрез данъчно облагане, местните данъци и такси или с вноски по застрахователни полици, които се изразходват целево за осигуряване на пожарната безопасност.
Финансирането на българските доброволци – екипировка, обучение, застраховка, възнаграждение при участие в обучение или дейности по защита на населението – парите за това идват от държавния бюджет, на база на стандарти, приети с решение на Министерския съвет.
Възнаграждението на доброволците
е обвързано с минималната работна заплата за страната. Стандартите не са високи. През 2020г. сумата за обучение на доброволец еднократно е 50 лева. Застраховката срещу злополука е скочила от 50 лева преди, на 150 лева на доброволец еднократно за година. За екипировка в края на 2020 г. сумата вече е 1000 лева. Освен това при работа на доброволеца в рамките на два часа, му се полагат еднократно 15.68 лева. В повечето случаи доброволците не изискват сумата, защото след това следват досадни подробности, като попълване на данъчна декларация за тази мижава сума.
От 2019 г. е приет стандарт за участие в обучение и за изпълнение на задачи за защита при бедствия за доброволец в размер на 400 лева, който през 2020 г. е актуализиран на 440 лева. Средствата по този стандарт са предназначени за възнаграждения на всеки доброволец за участие в обучение и за изпълнение на задачи за защита при бедствия. Парите се осигуряват по бюджетите на общините със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
