Няколко дни остават до заветния миг – партиите на протеста взимат властта, правят крачка назад – в името на парламентарния девиз „Съединението прави силата“, „признават“ някои икономически заслуги на ГЕРБ и лично на лидера й Бойко Борисов, и… дружно изстрелват българските заплати в европейските висини.
Изглежда невероятно, но увеличаването на заплатите е единствената тема, по която всички са готови да маршируват в единен строй – рамо до рамо, пагон до пагон.
А някой знае ли защо е така? В България има 2 млн. пенсионери и 2.7 млн. хора на заплата – около 2 милиона в частния бизнес и близо 700 000 около държавната софра. Така че усещането, че те благославят два милиона българи, задето си им дал по 50 лв. отгоре, е прекрасно. А усещането песни за теб да пеят почти три милиона, защото всеки месец им даваш по 200-300 лева отгоре?
Неземно е! Ама с едно наум. Да, за пенсиите може да се каже, че ти ги даваш. Ама със заплатите работата е много по-усукана и деликатна. По две причини.
Едната причина е заровена в дебелите книги. Още Маркс беше заложил на заплатата, но предупреждаваше, че темпът на ръста й не може да изпреварва производителността на труда. И беше пратил Енгелс да работи във фабриката на баща си, за да го издържа. Оттогава знам, че парите първо се произвеждат, после се събират и чак накрая се преразпределят.
Другата причина е позната като бизнесаксиомата: „Няма изваждане без прибиране“.
В случая – как така една партия ще се ангажира с вдигането на пенсии и заплати, без да казва нищо за модернизация на икономиката, за технологични пробиви или за инвестиционна инвазия у нас?
Не знаете как ли? Ами има Азиатски и Келтски тигър. Назубрете техните уроци!
Южна Корея – 11-та икономика в света. Средната заплата е 3000 долара на месец, просто там няма бедни.
Средната продължителност на живота е 82 години, а смъртността сред кърмачета е най-ниската в света.
Топ световен доставчик на високи технологии. Всеки трети кораб в света се произвежда в Южна Корея, да не говорим за коли, смартфони и телевизори.
Населението е едно от най-образованите и конкурентноспособни в света. Училищата са трети в света по качество на образованието, а държавните инвестиции в науката са по-големи, отколкото са в Япония и САЩ.
Болниците са трети в света по качество на медицинските услуги, а армията е пета по власт и ефективност.
И всичко това се „случи“ на малка територия, без петрол, газ и ценни метали в недрата. В рамките само на две поколения, под злокобния поглед на севернокорейските диктатори, притежаващи най-голямата армия в света – общо 9.495 милиона души.
Ами Келтския тигър, по-известен като Република Ирландия?
В периода на бърз икономически растеж – 1990-2001 г., ръстът на икономиката е 5-6% годишно.
Корпоративното данъчно облагане от 10-12.5% е толкова ниско, че наистина е изгодно и за двете страни: бизнесът си плаща доброволно и с удоволствие, а на държавата не й се налага да се държи като лондонски рекетьор.
Държавната намеса в икономиката е уникално деликатна, но ако стъпиш накриво и те хванат в крачка – жална ти майка. Европейските пари се изразходват само по предназначение, а голямото доказателство е… безплатното университетско образование. И трайното присъствие на цяло съзвездие от високотехнологични гиганти – Dell, Intel, Gateway, Google, Abbott Laboratories, Bell Labs (за ключово поделение на телекомуникационния US-гигант AT&T става въпрос).
Това е рецептата, по която Република Ирландия се прероди от най-бедното западноевропейско джудже в благоденстващ европейски исполин. Рецепта, „открадната“ от Южна Корея: управляващото малцинство прави реформи в името на управляваното мнозинство.
Също като при футбола – проста работа за умни хора.
И, ако някой ще се информира по въпроса от Уикипедия, да чете руския вариант. Пишете в търсачката „зарплата“ и хоп – веднага се разбира за какво става дума: абревиатура от думите ЗАРаботная и ПЛАТА, което означава отплата за труда на работника, възнаграждение за труд или за участие в работа.
Докато в българския вариант понятието „заплата“ си е обяснено… по нашенски: определено парично възнаграждение на служител или работник, редовно изплащано в установени интервали от време.
Докато е така, те винаги ще ни вдигат заплатите предизборно, а ние винаги след това ще вдигаме… тостове по техен адрес, до девето коляно!
