Повече прозрачност за промените в пожизнения ТЕЛК

Диана Ковачева

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати писмо до здравния министър д-р Стойчо Кацаров, в което поиска надлежна информация във връзка с приетите от МС вчера изменения в Наредбата за медицинската експертиза, свързани с пожизнения ТЕЛК за дефинитивните заболявания на хората с увреждания.

„Междувременно, хора с увреждания ме сезираха, че не разполагат с достъп до проекта на Наредбата и че информацията с последните промени не беше обществено достъпна и по тях не бяха проведени обществени консултации”, пише омбудсманът. 

По време на заседанието на Съвета за наблюдение на хората с увреждания, което се състоя днес в институцията, Диана Ковачева предложи органът да излезе със становище по наредбата.

„Да, факт е, че по информация в медиите, отразили изказванията на здравния министър, той е решен за част от хората с дефинитивни увреждания, техният списък е разширен, но доколкото не разполагаме с текста, мисля, че е редно те да бъдат обсъдени публично“, заяви тя.  

На заседанието присъства и председателят на националната организация „Малки български хора“ Светослав Чернев, който алармира, че по негова информация новата наредба дискриминира членовете на неговата организация, заради 1 см. разлика.

„Дискриминират се едни малки хора спрямо други малки хора, което е недопустимо, защото малки хора с ръст 1.19 см. получават пожизнен ТЕЛК, а малки хора с ръст 1.20 см. нямат такъв“, подчерта Чернев.

Омбудсманът припомни, че именно след нейната препоръка здравното министерство е инициирало въпросната промяна, която тя определи като положителна стъпка.

Омбудсманът отчете работата на Съвета за наблюдение на хората с увреждания, създаден по силата на Закона за хората с уврежданията с цел  наблюдение по прилагането на политиките за защита правата на тази уязвима група у нас, както и да съблюдава изпълнението в най-пълна степен на Конвенцията на ООН за хората с увреждания.

„Имам много жалби от хора с увреждания в последно време. Това ми даде повод да се обърна към Централната избирателна комисия (ЦИК) с една препоръка, която не за първи път изпращаме. Тя се отнася до съществени проблеми, отразени в жалби до омбудсмана от хора с увреждания”, каза доц. Ковачева по време на заседанието на Съвета.

Омбудсманът информира присъстващите, че в четвъртък е изпратила писмо до ЦИК и тази сутрин е получила отговор, в който са я уверили, че ще се съобразят с нейните препоръки за достъпна информацията за процеса на гласуване и на Брайл, както и на други, подходящи за лицата с увреждания, аудио формации.

„Липсата на жестомимичен превод в информационните материали на ЦИК за популяризиране на гласуването с машинни устройства – препоръчваме да бъде предвидена официална информация за процеса на гласуване и тя да бъде достъпна в секциите на Брайл и подходящи аудио формати. По сведения от хора с увреждания, все още не може в пълнота да бъде опазена тайната на вота на незрящи граждани. По отношение на информационните материали за популяризиране на гласуването с машинни устройства препоръчваме да бъдат допълнени с жестомимичен превод и адекватни субтитри. Също така методическите указания за прилагане на Изборния кодекс за СИК в страната да бъде допълнени в Раздел 2, т.4. Препоръчваме по отношение на избиратели с увредено зрение или затруднения в придвижването да има аудиоплеър и списък с брайлов шрифт на кандидатите и партиите, фигуриращи в бюлетината. Достъпът на хората с увреден слух до услугите на жестомимичен преводач онлайн също е нещо, което препоръчвам, а също така безплатен телефон, на който да се получи информация за процеса на гласуване. Това означава не само да се правят справки за включване в избирателните списъци в деня на гласуване, а това да може да се случва по-рано“, информира общественият защитник.

Доц. Ковачева представи и първите индикатори за наблюдение за прилагането на чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания /КПХУ/, свързани с достъпната архитектурна среда.

 „Ние успяхме да приключим успешно темата за утвърждаване на индикатори за мониторинг по чл. 9 на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Темата за тези индикатори стоеше на дневния ред на Съвета през последната една година. Тези индикатори са интересен инструмент за проследяване на напредъка в реализацията на правата на хората с увреждания. Те могат да установят пропуски в изпълнението по чл. 9 – за достъпната среда“, каза омбудсманът.

Доц. Ковачева информира, че индикаторите са в три групи – структурни, които наблюдават правната, политическата и институционалната рамка за достъп до пътища и транспорт, здравни съоръжения на открито и закрито.

„Включен е преглед на ангажиментите на отговорните институции, които произтичат от международните договори от областта на правата на човека. Изработена е конкретна методика, по която ще бъде осъществено наблюдението, както и стъпки за извършване на съответни дейности”, информира общественият защитник.

По думите й втората група са процесните индикатори, съблюдаващи изпълнението на политиките, ефективността на системите, подаването на жалби и оказване на подкрепа от страна на отговорните институции.

„Тук е включен и преглед на бюджетните средства, на политиките, стратегиите и плановете. Изработена е конкретна методика“, допълни Диана Ковачева.

Тя посочи, че третата категория са резултатните индикатори, които изследват реалната ситуация от гледна точка на хората с увреждания, упражнили правата си на практика.

„Извършва се оценка на реалната осведоменост относно правата, на реалния ефект относно политиките на правата на човека и реално допуснатите нарушения. Тук също е изработена конкретна методика“, подчерта омбудсманът.

Диана Ковачева посочи, че с приемане на индикаторите ще стартира следващият много важен етап по наблюдението на чл. 9 от Конвенцията по отношение на достъпността на средата – практическото прилагане на индикаторите и дейността по същинското наблюдение.

„С това предаваме щафетата към Комисията за защита от дискриминация“, обобщи омбудсманът.

Припомняме, че омбудсманът е първият председател на мониторинговия орган и като такъв бе натоварен с функцията да конституира и организира дейността на Съвета през първите две години от създаването му.

От днес по силата на закона, председателството се поема от Комисията за защита от дискриминация.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че "домовата книга" на президента Румен Радев трябва да се допълни?

Подкаст