В предизборни времена публичният дебат се завърта около темите на деня – важни, банални, лични, социални и понякога скандални. Това лято не можем да се оплачем от липса на сюжети, но все пак темата за училищната институция, приоритетна за всички, остана по-скоро незасегната. При голяма вероятност за фрагментиран парламент и трудна управленска коалиция, ми се струва важно да видим как бъдещите управници[1] си представят училищното образование в България. В този текст предлагам социо-антропологичен прочит на предизборните програми[2] от лятната кампания на 2021 година.
Училищната институция се свързва с две основни мисии – образователна и социализираща. Приема се, че тя гарантира обща култура и добри знания на всички ученици, и постулира определени принципи и ценности, които допринасят за обществената сплотеност. Успехите й се преценяват от учители, родители, ученици, политици, специалисти и др., а предизборните програми на партиите и коалициите съдържат завоалирани или ясно изразени послания, че българското училището не се справя добре и в двете си мисии.
Днес усещането за упадък на училищната институция, подчинена на утилитарна логика, е свързано и с все по-противоречивите изисквания, които обществото има към нея – да осигури обща култура на всички ученици, но да избере най-добрите в дадена област; да има равенство, но и заслуги, да има място за всеки, но учениците да са автономни; да има знания, но и дипломи (по Дюбе[3], 2012). Съвсем естсествено, това поставя на изпитание възможностите на училището да образова и социализира.
В това отношение, както и в много други, България е част от общоевропейски тенденции и процеси. Тя също смени моделите – от училище на нацията и държавата, премина към училището на човешкия капитал, на полезното училище. Също така, за последните тридесетина години обществото ни премина от модела на ученика – обект на педагогическо и дидактическо действие от страна на учителя-авторитет, към модела на ученика – субект/личност, който трябва да бъде активен в обучнието си, да поема инициативи и да гради своята автономност в диалог с другите.[4]
Казаното до тук помага да анализираме програмите на партийните фракции отвъд политическото говорене и да разберем скритите послания. Редът на излагане е непреднамерен.
Програмата на коалиция ГЕРБ-СДС може да се обобщи по следния начин: "подготвени млади хора" означава "икономически растеж", което ще ни прави "просперираща нация". Те са отворени към неправителствения сектор и търсят активно партньорство с бизнеса в системата "обучение чрез работа". Справянето на училището с двете му мисии – образователната ("преодоляване на неграмотността") и социализиращата ("връщане на дисциплината в училище"), е признато за незадоволително. Но предвидените мерки често влизат в противоречие една с друга. Например – ако "целият ресурс на държавата" е ангажиран с децата от уязвимите групи и посещаването им на училище и задължителните предучилищни групи в детските градини, то няма да се наложи семействата им да "не получават никакъв вид социална помощ от държавата". Това означава, че в случай на отпадане от системата, отговорността е лична на семейството, което пък противоречи на идеята за осигуряване на "равен достъп, индивидуален подход към децата и учениците, и подкрепа за успешната им реализация".
Лаконичният изказ на ДПС по темата прави впечатление, но не подлежи на тълкуване извън предположенията: Съвременно образование, включващо инвестиции в образователна инфраструктура, включително дигитализация, висше образование, съобразено с нуждите на бизнеса и държавата.
Коалиция БСП за България предлага програма, която напомня за предходни модели на училище и детство. Без да набелязват конкретни проблеми, от коалицията си поставят за цел училището да произведе „образовани, знаещи и можещи български граждани, обичащи родината, готови за ефективно участие в пазара на труда и в обществения живот“. Това е национално-образователна рамка, според която децата трябва да бъдат възпитавани в техните традиционни национални ценности ("прекратяване на подмяната на българската култура и история") от учители (професия с висока обществена значимост), за да изградят национално самоопределение в контекста на социално равенство (безплатни детски ясли и градини; изравняване на материалните условия в градините и училищата; обхващане на всички, подлежащи на задължително образование).
Програмата на ИТН не е развита в детайли, което прави позиционирането им трудно за отгатване. Според тях образованието трябва да е насочено към потребностите на децата и обществото, стимулиращо "силните страни и волята на учениците", което подчертава идеята им за „дисциплината и поведението като основен фактор в образователния процес". Като акцент в програма им е изведено "нежеланото поведение", което най-вероятно е свързано с двете големи теми в образованието – авторитета на учителя и училищния тормоз. Предвиждат създаване на превантивни програми, съобразени с проблемите във всяко отделно училище, както и въвеждането на индивидуален подход за справяне с "поведенческите особености" на учениците.
ДБ – Обединение е безспорно най-прогресивната политическа формация. С реторика, близка до тази на големите международни организации като МВФ, ООН и ЕК, тя ярко се отличава като стил и послание. В тяхната програма, България е част от глобалния свят, в който все повече ще нараства интересът към иновации и високотехнологични разработки, а основните проблеми пред човечеството ще са "опазването на човешкия живот и здраве", "защита на човешките права и свободата", "гарантиране на справедливото и равномерно разпределение на ползите от технологичния преход, зеленото и устойчиво развитие на планетата". Според тях, тези фактори налагат трансформация на цялата образователната система, основана на два приоритета – "създаване и задържане на качествен човешки капитал" и "управление на научните изследвания и иновациите в интерес на обществото". От коалицията предлагат това да стане посредством преминаване към компетентностен модел на обучение, гарантиране на достъп до качествено образование за всяко дете, педагогика на приобщаващото обучение.
В програмата си ИСМВ говорят за преодоляване на настоящите "негативни тенденции", без да уточняват какви са те. Предлагат радикална модернизация на модела, но това, което излагат – личността в системата и утилатарното образование – се вписва във вече съществуващия. Приятно впечатление оставя фактът, че препоръчаните от тях мерки последователно отразяват заявката им да поставят в центъра на политическата си визия "обикновените хора с тяхното човешко и гражданско достойнство". Недоумение буди обаче желанието им да съвместят опростяването на "учебното съдържание и учебните програми и преминаване към дигитално съдържание" със създаването на адекватни на развитието на обществото, нуждите на икономиката и заетостта учебни програми за достигане на добрите европейски и световни стандарти за грамотност.
Разгледаните програми ме карат да се чудят дали цитираните партийни фракции говорят за едни и същи училище, дете и учител, както и дали пребивават в един и същи времеви момент. Изложените визии се нареждат в двете крайности, на който бих поставила навяващата носталгия програма на БСП за България и доближаващият се до идеите на трансхуманизма проект на ДБ – Обединение.
БЕЛЕЖКИ
[1]В анализа са включени само партии и коалиции с реален шанс за участие в 46-то НС, според резултатите от изборите от 04/04/21 и прогнозите на социологически агенции за тези на 11/07/21.
[2] Подобно на Светла Енчева (https://toest.bg/uchilishteto-spored-predizbornite-programi/) се спирам само на „официално публикувани политически програми и платформи, а не позиции на политически лидери, медийни публикации и пр.“
[3] https://www.youtube.com/watch?v=eSmD2kVR3lY
[4] Посочено от редица френски автори: F. Dubet, F. Dolto, J. Delalande, etc.
