Официални представители на Европейската централна банка смятат, че инфлацията може да се окаже по-висока през идните години, което за пореден път показва пред колко голяма несигурност е изправена икономиката на еврозоната в хода на възстановяването си от пандемията. Инфлационната прогноза на институцията от 1.4% през 2023-а "до голяма степен е застрашена от възходящи рискове", показва резюме на проведеното на 9 и 10 юни съвещание на европейските централни банкери, публикувано на 9 юли.
Тази стойност е под новото целево равнище на ЕЦБ от 2%, но паричните стратези обсъждат влиянието на недостига на суровини и стоки в снабдителните вериги и по-високите спестявания на домакинствата. Изложен е и мотивът, че правителствата могат да се окажат принудени да вземат мерки срещу климатичните промени, които да повишат още цените.
От резюмето на предишното съвещание на ЕЦБ става ясно, че участниците са решили да не се тревожат от скока на инфлацията през тази година, който мнозинството експерти считат за временен. Шефовете на централните банки на Дания – Клаас Кнот, и на Германия – Йенс Вайдман, обаче заявяват публично, че са налице възходящи рискове и при сегашната краткосрочна перспектива.
ЕЦБ реши на юнското си съвещание да продължи да изпълнява с по-висока скорост извънредната си пандемична програма за покупка на облигации през септември след като банковият председател Кристин Лагард коментира, че всякакви обсъждания за оттегляне на подкрепата може да е "прекалено преждевременна" и "на практика ненужна".
Европейската комисия също предупреди на 7 юли за възходящи инфлационни рискове заради сривове в снабдителните вериги, които могат да се окажат по-продължителни и да принудят компаниите да прехвърлят по-високите си производствени разходи върху потребителите. Брюксел прогнозира 1.9% годишна инфлация през 2021-а и 1.4% през 2022-а.
Ден по-късно, на 8 юли, ЕЦБ обяви и новите си целеви парични параметри. Европейските централни банкери определиха целева инфлационна стойност от 2% годишно (вместо досегашните близко, но малко под 2%) и решиха да допуснат временното й надвишаване когато се налага. Промяна осигурява гъвкавост на паричните стратези да държат по-дълго символичните и нулеви лихвени проценти. Обърнато е внимание и на растящите цени на жилищата с призив разходите за собствен дом да бъдат отчетени във формулата за изчисление на инфлацията.
Решението, което е резултат от първия преглед на стратегията на институцията от 2003-а, е сриозно отклонение от консервативната парична доктрина на германската Бундесбанк, която залегна в основата на еврото.
ЕЦБ обяви и планове да се бори с рисковете, произтичащи от промените на климата, като пренасочва покупките на активи и гаранционните си правила от едрите замърсители към компании, които съобразяват дейността си с климатичните цели на Европейския съюз.
Госпожа Лагард определи новата стратегия като "силна основа, която ще насочва институцията при провеждане на монетарната политика през идните години". Европейските централни банкери решиха да преразгледат стратегията си веднага след като дамата пое управлението от предшественика си Марио Драги през ноември 2019-а. И макар че процесът бе забавен от пандемията от коронавируса, резултатите бяха обявени два месеца по-рано от очакванията.
По оценка на анализатори, новата стратегия е сериозна победа над инфлационните "ястреби" от Северна Европа, най-вече на Бундесбанк. И все пак ЕЦБ не посмя да стигне чак толкова далеч колкото Федералния резерв, който през миналата година обяви формално гъвкава средна целева инфлационна тойност, което означава, че ще остави цените по-високи за по-дълг период от време, който да компенсира "безинфлационните" години.
Някои експерти очакваха, че европейските централни банкери ще обявят на 8 юли и промени на програмата за покупка на активи, но това вероятно ще е предмет на отделно решение. Следващото официално съвещание на паричните стратези е на 22 юли, а икономическите прогнози за еврозоната ще бъдат осъвременени на срещата през септември.
