На днешния през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема Конституцията на Република България с подписите на 309 депутати, четирима подписват по-късно.
След изменения в предходната Конституция, приети през пролетта на 1990 г. и Закон за избиране на Велико народно събрание, последното приема Конституцията за около година. Четвъртото гласуване (чрез подписване) завършва на 12 юли 1991 г., на следващия ден Конституцията на Република България е обнародвана (Държавен вестник, брой 56) и влиза в сила.
Седмото, и последно засега, Велико Народно събрание заседава от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Основна цел на събранието е именно изработване и приемане на нова Конституция на България.
Според нея България е парламентарна република. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания.
Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото – политически плурализъм, разделение на властите – на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя най-важните институции в държавата: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебна система и органиге на местното самоуправление. В Конституцията са посочени принципите на демократичната избирателна система – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост – частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавният герб и печат, химнът, знамето и столицата на Република България.
Конституцията въвежда институцията на едноличен държавен глава – президент. Свикване на Велико Народно събрание (400 народни представители) се предвижда в случаите, когато се променя формата на държавно управление и устройство, както и конституцията на страната. Обикновеното Народно събрание се избира за срок от четири години и в него участват 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката.
Преамбюлът на Конституцията на Република България е редактиран от Валери Петров и гласи:
„Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази
КОНСТИТУЦИЯ“
Седмото Велико Народно събрание
е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. и постигнатите споразумения на Националната кръгла маса. Изборите за него са първите свободни и демократични избори в страната, проведени след 1931 година. Гласуват общо 6 976 620 човика или 90.79% от всички имащи право на глас българи. БСП получава 47.1% от гласовете, СДС – 36.2%, ДПС – 5.75%, БЗНС – 4%, Отечествен съюз – 0.5 на сто. Избрани са 400 народни представители – 366 мъже и 34 жени. Част от народните представители са избрани по мажоритарната система, а друга част – по пропорционалната система.
