Русия обмисля да въведе дългосрочни мерки, които да й позволят да получава по-голям дял от печалбите на минните компании след като в края на годината изтече срока на временните мита върху износа им, споделили за агенция "Блумбърг" запознати с въпроса лица.
През юни руският кабинет въведе вариращ данък с минимална стойност от 15% на експорта на стомана, никел, алуминий и мед, който влиза в сила на 1 август и трябва да помогне за охлаждане на растящите цени на суровините и за попълване на държавната хазна. Кремъл увери, че мярката ще е временна и ще се търсят по-трайни решения.
Официални представители на правителството в момента обмисля налози върху добива на минерали, чийто размер вероятно ще е обвързан с цените на суровините. Което означава, че стойностите ще растат при възходящ пазар, посочват добре информираните източници, пожелали анонимност. Очаква се те да заменят митата от 2022-а нататък, като окончателното решение ще бъде взето след парламентарните избори в страната през септември. Ще се обсъждат и други опции за достъп до печалбите на мините.
Държави от целия свят правят спешни стъпки за охлаждане на инфлацията в областта на суровините и на други борсови стоки в хода на постепенното им възстановяване от пораженията от COVID-19. Временните мерки, които Русия обяви през юни, рискуват да променят износа, ако компаниите започнат да трупат запаси от добития метал и да прехвърлят по-високите разходи върху потребителите. Защото увеличените данъци върху добива предполагат, че производителите ще поемат по-голямата част от повишените разноски.
По оценка на Кирил Чуйко – анализатор в "Би Си Ес глоубъл маркетс" – "регулирането на пазара чрез данък върху добития метал ще е по-малко болезнено за бранша и за световния пазар, защото ще е по-предсказуемо". Чуйко допълва, че "облагането на износа е неочаквано и засяга тържищата на суровините, примерно на алуминий, където има ръст на ценовите надбавки".
Засега и руското финансово министерство и едрите производители "Полюс", "Норилск никел" и "Русал" отказват коментар на информацията.
Руският всекидневник "Ведомости" съобщи на 5 юли, че евентуален нов данък върху добива на минерали би вкарвал в хазната на страната по 100 млрд. рубли годишно и че увеличените налози могат да се разпрострат и върху производителите на скъпоценни метали. Кремъл вече утрои тазгодишната данъчна тежест за повечето метали и торове, за да свие бюджетния дефицит, но въглищата, златото и среброто бяха изключени от промените.
Андрей Леонов – директор, отговарящ за връзките с правителството в стоманодобивния гигант "Северстал" и вицепрезидент на лобистката група на водещите производители от бранша – изрази готовност за диалог с регулаторите, за да се намери решение, което да гарантира доверието на играчите от сектора в бъдеще и да намали риска, свързан със загубите на външни пазари.
