Мечтата на политическия ортодокс се сбъдна. За първи път от 10 ноември 1989 г. насам на политическата сцена се появи наистина антисистемен играч. По стар народен обичай обаче в ложите са се настанили две категории "зрители".
Едните, които завиждат и поради тази причина се мъчат да го изкарат нещастник, случайно попаднал в "двореца" чалгар, тъпанар, депесарска подлога и какво ли не още. Само дето не се сетиха за едно култово заглавие отпреди 20 години, тиражирано в един булеварден парцал, явно след изчерпване на всички останали "аргументи" срещу него: "А Слави е с пластмасова глава!" Или нещо почти същото.
Втората категория "посрещачи" се оказаха най-обикновени болшевики, робуващи на лениновата максима "Който не е с нас е против нас!" Те също не спряха да сипят "мъдрости", но някак по-елегантно, сякаш го налагаха с мекия каиш: "Не се прави така момче!", "Ако искаш да ти отворим, най-напред помоли!", "Защо влизаш в голямата политика без предварително съгласувана програма!", "Не искаме да сменяме джипката с фейсбук!" и т.н.
Проектът за правителство, обявен от лидера на "Има такъв народ", се сблъска с гняв и бе отхвърлен от сочените за адекватни партньори – "Демократична България" и "Изправи се, мутри вън". Но извън политическите игри, които неминуемо ще се разиграват пред очите ни в следващите седмици, Трифонов представи едва два приоритета, които имат някакво отношение към финансовата и икономическата система на страната. И това бе една от грешкитe, които той допусна в деня след предсрочните парламентарни избори, на които изгря като първа политическа сила, прекъсвайки хегемонията на ГЕРБ и Бойко Борисов.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изглежда тържествуващ и доволен. За разлика от предишния път – след вота на 4 април, когато не успя да направи кабинет, макар да беше първа политическа сила. Генератор на доброто му настроение е нежеланието на Слави Трифонов да се коалира с останалите партии на протеста, както и тяхното нежелание да го подкрепят такъв, какъвто си е.
Борбата срещу корупцията и мафиотизирането на държавата продължава да прилича на зле скалъпен сериал с криминален отенък. Уж всички се борят, но видими резултати няма. Тъкмо обратното – колкото повече стават активните борци срещу мафията, толкова повече мъглата около кръстниците й и изпълнителите им в държавната власт се сгъстява.
Крайният резултат се вижда днес: уж всички знаем всичко за всички, но дойде ли време да говорим с имена, дати и факти – изведнъж се оказва, че знаем нещата оттук-оттам и затова не казваме нищо конкретно. Или пък ни е страх да не се вкараме в някой филм дето не сме гледали…
Слави, вече г-н Трифонов, раздруса политическата система като крайпътна джанка, както би се изразил той. Кабинетът, предложен без време, нарушава нормалния парламентарен процес. Но в неговия състав едва ли можем да оспорим някоя кандидатура. Защото хората там нямат в CV-етикета си графа "Начин на употреба". Дори са приятни, защото са млади и ги подозираме във визионерство.
Борисов не направи коалиция с Пеевски, но управляваше с него
Започва да се разсейва мракът, изскачат разни договорки, очевидно е, че картината има и втори план. Докато ние сме гласували за видимия план А, са съществували Б, В и т. н. Илиян Василев пред „БАНКЕРЪ“
Този текст е посветен на (не)способността на днешните български политици да водят диалог и на пристрастеността им към безсмислени и неадекватни монолози. Проблемът не е от днес, но придобива особено значение в създалата се след предсрочните избори обстановка. Но, преди да обсъдим дефицита на диалогичност, нека очертаем накратко най-важните особености на резултатите от изборите.
Силите на служебното правителство не стигнаха да се справи с всички зулуми на неговите предшественици. Тежката (и добре платена) държавна администрация, вярна на старото управление, нямаше намерение да се предаде без бой. Началниците на държавни дружества яростно бранеха „канчето“ си при всеки опит да бъдат отстранени.
