На днешния ден (или 5 юли стар стил) 1879 г. княз Александър I назначава първото правителство на България със задачата да подготви изборите за първото Обикновено Народно събрание. За министър-председател е посочен Тодор Бурмов.
В състава на кабинета влизат петима представители на Консервативната партия, която отразява интересите на малка прослойка търговско-лихварска буржоазия у нас, а военен министър става един руски офицер. Правителството остава на власт до 6 декември (24 ноември стар стил) 1879 г., след което е наследено от кабинета, ръководен от Климент Търновски (със светско име Васил Друмев, писател, духовник и политик от Консервативната партия). Падането на кабинета се дължи на тясната социална база на консерваторите и на някои непопулярни финансови мерки, сред които: повишаване на митото на солта, спадане курса на сребърната рубла и други.
Основен политически противник на Консервативната партия в страната е Либералната партия, която печели изборите и сваля Бурмов и министрите му с вот на недоверие в края на ноември 1879 година. На 24 ноември князът разпуска Народното събрание и назначава нов консервативен кабинет начело с епископ Климент.
Правителството на Бурмов доизгражда органите на централната и местната администрация, наследени от Временното руско управление. Отделите за държавно управление, характерни за временното руско управление, прерастват в министерства. За управлението на общините, градовете и селата са приети от Народното събрание привременни правила.
Правителството на Бурмов се намира под силно руско влияние. То е съставено от Батенберг по поръка на руския дипломатически представител в София, а решенията му по вътрешнополитическата ситуация след парламентарните избори от октомври са продиктувани от мнението на руския цар Александър ІІ. Въпреки това то не се поддава на лобирането на руски банкерски и военни кръгове за превръщане на БНБ в акционерно дружество и прокарване на железопътна линия от София към Дунав вместо към Белград и Виена за връзка с Европа.
Министрите не приемат предложението, направено от руските банкери Гинсбург и Поляково за приоритетно изграждане на жп линията София – Русе вместо на жп линията София – Белград. С решение на правителството се създават българо-турски държавни комисии за защита на интересите на турското малцинство в смесените райони.
При управлението на Бурмов страната ни е поставена под натиск от Османската империя да реши мухаджирския въпрос. Министърът на правосъдието Димитър Греков създава смесени комисии, които трябва да разрешат имотните спорове между завръщащите се турски изселници и българите, заели опразнените от тях земи, но въпросът не е решен през краткия мандат на кабинета. Във вътрешнополитически план правителството на Бурмов е принудено да се бори с турските чети, задържали се дълго след края на руско-турската война в районите на Ески Джумая (Търговище) и Осман пазар (Омуртаг).
Заедно с това по южната граница на страната се откриват митници, които да улесняват търговските връзки с останалите извън Княжеството области – Източна Румелия и Македония. Стоките внесени от там дори не се облагат с мито.
Първото правителство на Княжество България установява дипломатически отношения със съседните държави и Великите сили. От 19 юли 1879 г. в Сърбия, Румъния и Османската империя са назначени първите български дипломатически агенти, което е един от първите успехи във външната политика на младата тогава държава.
Противно на клаузите на Берлинския договор, то продължава усилията за създаване на редовна армия вместо милиция.
Известен общественик и един от водачите на формиращата се Консервативната партия в Княжеството, Тодор Бурмов е натоварен от княз Александър I Батенберг да състави първото българско правителство, заемайки и поста министър на вътрешните работи, а за кратко е и временно управляващ Министерството на народното просвещение.
