Остатъците от лавандула трябва да могат да се използват като суровина за наторяване на нивите, съобщава БТА, като цитира Албена Симеонова, която е и председател на Българската асоциация "Биопродукти".
Експертът коментира нерешения от години проблем в производството на етерично-маслената култура. По думите й земеделски производители и собственици на дестилерии в региона на Добрич настояват растителната маса, която остава след извличането на маслото от лавандуловия цвят, да не се третира според нормативната уредба като отпадък, за който се правят разходи, а като полезна суровина за обогатяване на чернозема в Добруджа.
Натрупването на тези растителни остатъци след преработката създават опасност и от самозапалване и последващо замърсяване на въздуха, казва Симеонова. Тя заяви, че за трайното решаване на проблема ще се използва и чуждия опит в предстоящи срещи с експерти от Франция – страната, която е лидер в добива на лавандулово масло в света.
България е най-големият производител на лавандула в света наред с Франция.
През последните години Добруджанският край се нареди сред най-големите производители на лавандула в страната като през това лято се очаква добра реколта от засадените над 89 000 дка масиви.
Културата е внесена в България през 1907 г. и започва да се отглежда в Опитното поле по розата в Казанлък. Напоследък е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 дка четири-петгодишно растение се произвежда 300-400 кг цвят, от които пък се получава от 3 до 10 кг лавандулово масло. Българското лавандулово масло е сред ценените на международния пазар.
Лавандулата
е известна като ароматично растение още от древността. Тя се използва широко и в народната медицина.
Широкото ѝ приложение сега е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете (0.8-1.5 %), което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на сапуни, в производството на бои и лакове и други.
Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 дка пчелите набират 10-18 кг мед.
Растението се използва и като подправка.
Лавандулата намира приложение и като противоерозионна култура, а липсата на специални изисквания към почвата я правят подходяща за отглеждане на терени, на които не могат да се отглеждат основните полски култури.
С развитието на парфюмерийната промишленост ареалът на отглеждане на лавандула се разширява, включвайки Балканските страни, държави от Черноморския басейн и други.
