Борбата срещу корупцията и мафиотизирането на държавата продължава да прилича на зле скалъпен сериал с криминален отенък. Уж всички се борят, но видими резултати няма. Тъкмо обратното – колкото повече стават активните борци срещу мафията, толкова повече мъглата около кръстниците й и изпълнителите им в държавната власт се сгъстява.
Някой може и да се шокира, когато разбере, че тези няколко реда по-горе са публикували през февруари 2003 година. Конкретният повод е учредяването на поредната структура за борба със задкулисието, организираната престъпност и мафиотизирането на държавата, носеща символното име “14 декември” – датата, на която първият президент на България след 10 ноември 1989 г. – Петър Младенов, произнесе култовата реплика: “По-добре танковете да дойдат”.
Инициатори за учредяването на движението са двама от дисидентите първопроходници и учредители на СДС – Пламен Даракчиев и Едвин Сугарев.
На 23 декември 2003-а година те подават сигнал в Софийска градска прокуратура (СГП), в който са описани участниците в престъпна схема за източване на Държавния резерв. В престъпната организация участват Мирчо Петков (Мирчо Циганина), Димитър Бухларски, Костадин Хаджииванов (Коце Маца), Кирилка Ангелова и Димитър Консулов. Източени са общо 126 000 т зърно, а чадърът над схемата е опънат от коалиционния партньор в управлението – ДПС.
По случая е създадена 17-членна временна парламентарна комисия, начело с председателя на Комисията по земеделие и гори в 39-ото Народно събрание Пламен Моллов (НДСВ). Тя приключва работата си с доклад, според който за периода 2001- 2003 г. Мирчо и компания са източили общо 217 000 тона пшеница, с което са нанесли щети в размер на 78.12 млн. лева.
На 14 юли 2004 г., избухва нов скандал –
този път за източването на около 43 500 т дизелово гориво,
с което са нанесени щети за около 45 млн. лева. Вътрешният министър Георги Петканов и главният прокурор Никола Филчев са уведомени, но от това нищо не произтича.
На 25 февруари 2005 г. депутатите от СДС Йордан Бакалов и Валентин Василев вдигат нова парламентарна “врява”, заради която поредният шеф на резерва – Йовчо Йовчев, е уволнен и обвинен за източването на нови 44 млн. лева…
Тук ще спестим приноса на Тройната коалиция, ресорния министър Емел Етем и още по-ресорния заместник-министър Делян Пеевски. Маркираме само няколко ключови дати.
През февруари 2006 г. мандатът на Никола Филчев изтича и
главен прокурор става президентският съветник Борис Велчев.
Няколко месеца по-късно, най-малко 40 досъдебни производства срещу групата на Мирчо Циганина и Кирилка Ангелова, пръснати съвсем умишлено из цялата държава, са обединени в едно мега дело, възложено на Националната следствена служба.
Прескачаме още 10-12 месеца, защото няма смисъл да изпадаме чак в такива подробности. Отбелязваме само титаничния скандал през пролетта на 2007 г., в който от
тънкия край на институционалната бухалка
са заместник-министър Делян Пеевски и шефът на Националното следствие Ангел Александров (вече покойник), а под дебелия – министърът на енергетиката Румен Овчаров, заместник-министърът на икономиката Корнелия Нинова и шефът на “Булгартабак” Христо Лачев. Някъде между тях, но някак деликатно гравитиращ около Пеевски и Александров, е разположен главният прокурор Борис Велчев и любимите му магистрати от Софийска градска прокуратура и Столичната следствена служба.
През май 2007 г. участниците и от двете страни са уволнени от премиера Сергей Станишев, (разбира се без Александров и Велчев), а
през септември с.г. е върнат на работа само Делян Пеевски.
Чудно защо ли?
През декември 2007 г. на депутатите от Обе[1]динените демократични сили в 40-ото Народно събрание им се изчерпва търпението и внасят сигнал в Комисията за борба с корупцията. В него се твърди, че председателят на ДПС Ахмед Доган – чрез подставени лица – притежава и ползва най-различни имоти:
- легендарният столичен сарай в кв. “Бояна”, ул. “Беловодски път”
- имот в община Бургас – в парк „Росенец” – бъдещият летен сарай на Доган;
- имот в община Суворово, с. Дръндар;
- спа-хотел „Орфей” в община Девин;
- хотел „Каза Домини” в община Тетевен, Рибарица.
“Сините” депутати настояват “Комисията за борба с корупцията да започне парламентарно разследване на органите, които са били длъжни да проверят законността на източниците на парични средства за придобиването, ползването, издръжката и охраната на посочените имоти.
Тоест – тя да свърши цялата онази работа, за която стана дума по-горе и която през годините никой не пожела да свърши – нито МВР и финансовото разузнаване, нито прокуратурата и следствието, нито НАП и АДФИ…
С разследването на далаверите около Държавния резерв в периода 2003-2007 г. са се занимавали най-малко 500 души – депутати, държавни чиновници, министри, полицаи, следователи, прокурори, съдии, ревизори, политици на свободна практика, журналисти и т. н.
Образувани са били най-малко 700 проверки и досъдебни производства срещу длъжници на резерва, но нито едно от тях не е прераснало в следствено дело за организирана престъпна дейност и за пране на пари. При това – съвсем умишлено.
По официални данни, през този период от държавата са откраднати най-малко 500 млн. лв., а по неофициални – поне два пъти повече. Защото, освен със зърно и горива, престъпни схеми са въртени с черни и цветни метали, с мляко и млечни продукти, с лекарства…
Никой не е разследвал престъпната схема и за това:
- по какъв начин са продадени хилядите тонове и литри зърно и бензин;
- как са изпрани стотиците милиони мръсни левове;
- кои висши политици и висши магистрати са били чадър над организираната престъпна групировка.
На 22 май 2008 г. Комисията за борба с корупцията най-после намира време да обсъди сигнала, но освен до разправия между депутатите от ДПС и ОДС, кой знае какъв друг ефект няма. В крайна сметка докладът е изпратен до НАП и Сметната палата и… толкоз:
всичко се оказва законно и затова е забравено светкавично.
Няколко месеца по-късно – през зимата на 2009 г., когато новият политически феномен Бойко Борисов и партията му ГЕРБ вече са поулегнали във властта, лидерът на ДСБ Иван Костов прави опит да разбуни духовете отново. И успява, но… само извън парламента и държавните институции.
Всъщност, той и колегите му огласяват онова, което “БАНКЕРЪ” и още няколко независими медии сме писали в продължение на цяла една петилетка:
- парцелът, върху който е построен Боянския сарай, е купен от Кирилка Ангелова с пари, крадени от Държавния резерв и превъртени през няколко фирми и неправителствени организации;
- Боянският сарай е построен и обзаведен с пари, откраднати от Държавния резерв и осигурени на “Бащицата” лично от Мирчо Петков;
- юридическите лица, собственици на скандалните имоти, са фирми бушони – или без дейност и без приходи, или на неграмотни и социално слаби бедняци.
“… Сараите, “Росенец” и “Каса Домини” по същество са перачница в големи размери и не е известно как се издържат”, постави окончателната диагноза Иван Костов.
И какво, мислете че се случи после? Абсолютно нищо. Толкова нищо, че днес никой не иска да обясни с думи прости
защо нарицателното “Сараите” е символ на корупция,
задкулисие и мафиотизирана държава. И защо, след близо 15-годишна иг[1]ра на котка и мишка, на Ахмед Доган му писна и най-официално си купи и двата сарая.
