Помните ли истерията на българските шофьори от преди две години и половина? А потрошените нерви и пари, на които тогавашният министър-председател Бойко Борисов “тури пепел” с три оставки? За разлика от друг път, сега най-бързият отговор е най-верен: да, помним. Става дума за хаоса около въвеждането на прословутата ТОЛ-система, замяната на хартиените винетки с електронни, “изпадане” на част от плащанията от системата и т.н.
Сигурно ще е интересно да притоплим още няколко “тематични” ТОЛ-спомена – за обществената поръчка и цената ѝ – около 180 млн. лв.; за австрийците и българите, които ги доведоха; за българите, които изгоряха покрай това довеждане – за изсмуканото от пръстите поръчково дело срещу Лилана и брат ѝ става въпрос; за обещаните приходи от 1 млрд. лв. годишно…
Е, накрая всичко излезе на светло – като въшка на чело: от януари 2019 г. насам, вместо по 1.3 млрд. лв. годишно, ТОЛ-системата е вкарвала в хазната едва около 900 млн. лв. за двете години. И още един детайл от безумието – в ТОЛ-управлението са назначени на работа близо 1000 души, но същинското стопанисване и отчитане на системата е поверена на външна фирма. Я срещу месечна “такса”, я срещу отчисления от приходите.
Както вече стана дума, преди две години и половина – заради изключително недъгавия старт на ТОЛ-системата и хаоса с електронните винетки, премиерът Борисов ултимативно помоли т. нар. съответни лица да си събират багажа и да опразват кабинетите си. Съвсем “доброволно” оставки подадоха тутакси трима души:
– Веселин Давидов – член на УС на АПИ с тесен ресор “Електронната система за събиране на такси за използване на републиканската пътна мрежа”;
– Антон Антонов – директор на Националното ТОЛ-управление в АПИ;
– Радослав Николов – съветник в политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова.
Какви са постиженията на калинките, по-скоро – на партийните термити, наследили оставкаджиите след премиерската метла, научихме само преди един месец. Проверката, разпоредена от служебния министър на регионалното развитие Виолета Комитова, за сетен път установява… очевидното: или системата не е направена като хората, или е направена с цел източване на хазната. Според проверяващите, приходите намаляват прогресивно и при сегашния начин на работа, тя никога няма да излезе на печалба.
Сметките са красноречиви.
През 2019 г. приходите само от електронни винетки са 392 млн. лева.
През 2020 г. – от електронни винетки и от въведените в крачка допълнителни тол такси и маршрутни карти – АПИ е инкасирала приходи в общ размер на… 332 млн. лева. Тоест – с 600 000 лв. по-малко.
А до края на месец май 2021 г., общите приходи са едва 205 млн. лева. Или казано по друг начин, събрани са едва 53-54 процента от сумата, необходима са самоиздръжка на системата.
И тук вече имаме новина, както обичаше да казва един бивш журналист, бивш политик, бивш евродепутат и бивш… каквото се сети човек още.
На 27 май ръкoвoдcтвoтo нa Aгeнция “Пътнa Инфрacтруктурa” e cмeнeнo. Уволнен е и директорът на Нaциoнaлнoтo ТOЛ упрaвлeниe Oлeг Aceнoв.
Около месец по-късно – на 2 юли – в сайта на АПИ се появява обявление, с което се отваря конкурс “За назначаване на държавен служител на длъжността „Директор“ – 1 щ. бр. на Национално ТОЛ управление в АПИ”.
Изискванията са стандартни: висше образование (степен “Магистър”); предпочитана професионална област на кандидатите – икономика, право, технически науки, информатика и компютърни науки; най-малко 5-годишен професионален опит. Срок за подаване на документи – 10 дни след публикуване на обявата, т.е. 12 юли.
Два дни по-късно – на 14 юли, в сайта на АПИ е публикуван списъка на кандидат-директорите, минали успешно първия кръг. В него има девет имена, Огласени са девет имена, но първите осем изобщо не са ни интересни. По-скоро – засега не са ни интересни, защото проблемът е в участник № 9 – Антон Антонов, който – поне доколкото успяхме да разбрем – вече е фаворит за спечелване на “титлата”.
На пръв поглед в това не би трябвало да има нищо особено. Кандидатства си човекът, концепцията му “тръшва” в земята останалите, на интервюто събира очите на комисията и… печели.
На второ четене обаче историята си е най-чиста гавра с труп, дето имаше навремето един виц. Защото, този Антон Антонов е онзи Антон Антонов, който през януари 2019 г. бе изгонен от АПИ по “молба” на премиера Борисов – за хаоса с винетките, за пускането на системата в недовършен вид, за дублиране на плащанията и т.н.
Та, пита се в задача “Какво бляскаво бъдеще може да предложи г-н Антонов на ТОЛ системата, на българските шофьори и на държавната хазна, след като веднъж вече им е гарантирал тъмно минало?”
Всъщност, проблемът наистина не е чак толкова елементарен. Защото, ако бяхме нормална държава с нормално работещи институции и ведомства, “онази” случка с ТОЛ-системата отдавна щеше да е изяснена… по ред на номерата: първо – от Главна дирекция “Инспекторат” на Министерския съвет, след това от АДФИ и Сметната палата, а накрая – от Икономическа полиция и Специализираната прокуратура. И щеше да е изяснена по такъв начин, че виновните щяха да си отнесат наказанията, а системата да си работи в полза на държавата и обществото.
Тогавашната безнаказаност дава своя плод и днес си имаме прецедент – позорно изгонен директор за доказани безобразия кандидатства за същия пост и е напът да се върне на бял кон.
Всъщност, май не е прецедент, защото преди няколко години се разигра подобна случка, но тя някак мина и замина покрай публичното пространство. Нали помните онова вещо лице – Стефан Бенчев, който измъкна от Столичното следствие вещественото доказателство “тефтерче”, собственост на Филип Златанов” – уволненият и даден на прокурор шеф на Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (днес тя е част от КПКОНПИ)?
Точно така. Някъде по пътя от квартал “Овча купел” към центъра на София Бенчев бил спрял, за да свърши една малка нужда зад някакъв храсталак и, докато си закопчавал ципа на дюкяна, някой откраднал вещественото доказателство и провали делото срещу Златанов.
Съвсем естествено, задкулисието не позволи Бенчев да бъде разследван, съден и осъден за тази подигравка с правосъдието. Случи се точно обратното – вместо да му отнеме правоспособността да работи като вещо лице, правосъдният министър в правителството на Пламен Орешарски – Зинаида Златанова, го включи в работната група, призвана да съчини концепция за първия в историята ни Закон за вещите лица.
Е, тогава номерът не мина, така че вече имаме практика. Надяваме се да е за добро!
