Първата част от заглавието я приписват на вожда и учителя на бившия световен пролетариат Владимир Илич Ленин. Дали това е вярно или не е – няма никакво значение. По-важното е, че сентенцията е истинска – от първата до последната буква.
Да, ситият може да даде някой и друг лев (долар, марка, франк, шилинг и т.н.) на бунтарите, но най-вече дава акъл – денонощно и по всякакви въпроси. Ама да хване сърпа, чука, косата, брадвата, пушката или калашника и да хукне да се бие, да троши вражески глави или да стреля от упор в класовия враг – не го търси. Мръсната работа е на пешките. Царете и офицерите си имат друга мисия.
Статуквото на ниските лихви ще се запази в обозримо бъдеще. Такива са индикациите както на Европейската централната банка, така и на Българската народна банка. Актуалната прогноза на БНБ е за "умерено" покачване на лихвените проценти през втората половина на годината, но в нея се казва също така, че "все още ниските лихвени проценти по кредитите и положителните перспективи пред пазара на жилищата ще благоприятстват растежа на кредита за частния сектор през прогнозния хоризонт".
Пораженията от лакомията на строителните предприемачи по брега на морето край нямат. За някои обаче пътят към забогатяването от днес за утре, който през последните години превърна Черноморието ни в бетонно гето, се оказа доста неравен. Впрочем малцина успяха да изгазят тресавището на рисковите инвестиции. Фалитите сред тези "инвеститори" – особено след глобалната криза през 2008 г. – се превърнаха едва ли не в нещо естествено.
В политиката, както и във всяка друга човешка дейност, правилната употреба на думите има голямо значение, въпреки че мнозина го подценяват. Още Конфуций в прочутия си трактат пише за опасността от „объркване на понятията”, като предупреждава, че тя води до сериозни последици за практиката на държавното управление. Небрежното или користно използване на думите води до тяхното изпразване изхабяване, оттук – до негативно изменение в отношението на хората към обозначаваните с тях явления.
Подобно на коронавирусния щам "Делта", темата за незаконното подслушване започна да набира сила, с опасението, че ще превърне в основен обществено-политически дебат в идните дни. Вълната от въпроси, произтичащи от питането имало ли е нерегламентирана употреба на специални разузнавателни средства (СРС) срещу опозиционни лидери и обикновени граждани по време на летните протести срещу кабинета "Борисов-3" миналата година, се надигна след мъртво вълнение в 46-ото Народно събрание. То възникна при изслушването на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, а изнесените от него данни за ролята на прокуратурата в този казус буквално я завличат на дъното.
Лято, пътувания, ремонти, ученици след месец…Всичко това иска пари. А когато няма изкарани или окрадени, единственият начин е кредитът. Ако пък и банката обърне гръб, остава само небанковият бърз заем. Той е перфектната помощ, ако стриктно се изпълнява не само закона, а и моралните норми, но и мечешка услуга, ако има преднамереност за измама и недоглеждане от страна на клиента. Защото измамникът без наивник умира.
Българските банки ще се съобразяват с нови регулации срещу прането на пари и финансирането на тероризма от 7 октомври. Насоките са разработени от Европейския банков орган и преди дни бяха приети от Българската народна банка. На първо четене кредитните институции ще трябва значително по-стриктно да оценяват клиентите, с които въртят бизнес. Както и да правят доста по-задълбочена оценка на риска за влизане в схеми за пране на пари и финансиране на тероризма, когато вземат решение на кого да отпуснат кредит или чии средства да приемат на влог.
Да започнем с българските грешки. В определени периоди те граничат с престъпления – не само национални, но и индивидуални. Когато обвиняваме Югославия или Република Северна Македония, трябва да си дадем сметка, че България има не по-малка вина и е извършила не по-малки зверства по потискането на българското самосъзнание. И от двете страни на границата трябва да извървим пътя към преодоляването на това мрачно наследство. Доц. Спас Ташев пред „БАНКЕРЪ“
"Зелените" милиарди на Брюксел продължават да палят страстите
Ревизираният План за възстановяване и устойчивост продължава да пали обществените страсти. Особено чувствителна се оказа темата за бъдещето на енергетиката, защото точно за тези политики ще искаме най-много пари от Европейската комисия. Миналата седмица вече обяснихме намеренията на държавата да строи нова газова централа за 1.6 млрд. лв. на площадката на ТЕЦ „Марица Изток 2“ (виж ТУК). Другият ключов елемент са бъдещите мощности за зелена енергия, за които Брюксел ще продължи да "натиска" държавите членки все по-сериозно.
