По разпореждане на служебния транспортен министър Георги Тодоров Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) проверява няколко обществени поръчки, проведени през последните месеци и години от държавни транспортни компании. Както „БАНКЕРЪ“ нееднократно информира, една от тях е за „модернизация на 15 броя пътнически вагони В 84“. Договорът е на обща стойност 26.697 млн. лв. без ДДС – по 1.779 млн. лв. на вагон. Особено силно впечатление направи скоростното провеждане на процедурата – решението за нея бе взето на 6 април 2021 г., съобщението излезе на 9 април, а договорът с изпълнителя – „Вагонен завод – Интерком“ АД, гр. Дряново, беше подписан на 22 април – всичко само за 16 дни!
Още на 21 май министър Тодоров публично разпореди проверка на контракта заради съмнения, че модернизацията на вагоните ще се прави на завишени цени. Повече от два месеца по-късно – на 29 юли, в пространно интервю за БНР Георги Тодоров обяви, че процедурата е изпратена за проверка в АДФИ. Същият ден представител на „БАНКЕРЪ“ лично посети „Вагонен завод – Интерком“ в Дряново по покана на ръководството му.
„Договорът е сключен в пълно съответствие с клаузите на Закона за обществените поръчки, така че нямаме абсолютно никакво нарушение – коментира Валери Димитров, изпълнителен директор на предприятието. – В този смисъл и писанията, че процедурата можела да кандидатства за рекорд на Гинес, са пълна инсинуация. Ние не се притесняваме от никакви проверки, тъй като всичко е направено както трябва. Напротив, именно ние сме хората, които най-много настояваме да се извърши проверка, за да стане веднъж завинаги всичко на всички ясно“ .
За да потвърди думите си,
Димитров се връща назад във времето:
„Истината е, че ние още от 2018 г. започнахме да правим презентации на рециклирането на купеен вагон на базата на вагон В 84. Оттогава планираме и производството на нови вагони, както и да рециклираме стари. Минахме и през търг на БДЖ за производство на нови мотриси в Дрянов съвместно с известна китайска компания, и пр. Докато накрая БДЖ обяви, че иска да рециклира вагоните си В 84, като ги трансформира в безкупейни. Така че договорът не е направен от днес за утре, а беше дълъг процес, в който сме участвали. При това преговорите по цената на рециклирането започна от 1.280 млн. евро и беше свалена до 910 хил. евро на вагон (1.779 млн. лв.), при което ние категорично заявихме, че под нея не можем да преговаряме. И въпреки че тази цена е твърде ниска, а не висока – както публично се твърди, ние се съгласихме да рециклираме тези вагони, тъй като чрез тях заводът ще може да се презентира на външните пазари“ – коментира изпълнителният директор. Той опроверга и твърденията, че рециклирането ще се прави без техническа спецификация, като показа разпечатка на документа и посочи, че в него „има пълно задание на абсолютно всички детайли, които се правят".
Според Валери Димитров по-голямата част от оборудването се доставя от чужбина, при това – от най-известните марки. Спирачките са Knorr, модел 2021 г., вратите са електрически – IFE, произведени в Австрия. Седалките щели да дойдат от Германия, част от вътрешното оборудване – от Украйна и т.н. Оказа се, че в България не се произвежда дори плат за завесите, шперплат и балатум, които да отговарят на изискванията. Прозорците със стъклопакетите и металните шкафове са сред малкото неща, които се произвеждат у нас.
Договорът с "БДЖ-Пътнически превози" се спазва стриктно,
категоричен е изпълнителният директор. В завода вече са получени първите 6 вагона. По прототипа се работи усилено, като целта е до средата на ноември той да бъде готов и изпитан. Вагонът вече е изцяло почистен, като от него са останали само рамата, стените и покривът. Металът е бластиран до блясък и грундиран със специален германски грунд, който позволява заваряване, обяснява Иван Дамянов, ръководител на производството и отговорник за проекта „Сокол“. От началото на септември ще започне рециклирането на още два вагона, като първите шест трябва да са готови и предадени на БДЖ до края на февруари, както е записано в контракта.
Защо проектът за модернизацията на вагоните В 84 е наречен „Сокол“?
„В нашия екип, освен младите инженери, са включени и доайени на вагоностроенето, като Христо Христов и Цветан Лилов – изтъква Валери Димитров. – Именно Лилов е кръстникът на „Проект „Сокол“ – Иновативен български вагон от ново поколение“. Знаете, че преди 1989 г. експресните влакове у нас носеха имена: „Янтра“, „Чайка“ и т.н., та тогава е имало идея да се пусне и експрес „Сокол“ между София и Варна, която не е била реализирана. Това е един вид реанимация на старата идея“.
Димитров допълва, че за разработването на въпросния проект е ангажиран екип от 35 високо квалифицирани инженери от Германия, Украйна, София и Дряново. Всеки вторник и четвъртък се прави онлайн оперативка с всички инженери. Дружеството е закупило и най-модерния софтуер за инженерно проектиране SolidWorks, както и цялата необходима съвременна апаратура за конструиране.
Конструктивната скорост на рециклираните вагони ще бъде повишена от 130 на 160 км/час. Те ще са климатизирани, с вакуумни тоалетни, стойки за велосипеди и др. екстри.
Към проекта е разработен и отделен раздел
как той отговаря на т.нар. Зелената сделка – какво ще е осветлението на вагоните, какви екологични материали се влагат…
От рециклираните 15 вагона навярно ще бъдат сформирани две композиции, които да обслужват жп трасето София – Варна – София, смята Валери Димитров. Мнението му е, че това ще е най-добрия вариант, тъй като Дряново е близо до Горна Оряховица и ако се появят проблеми, те да бъдат отстранявани бързо в завода. След предаването им на "БДЖ-Пътнически превози" вагоните би трябвало да бъдат експлоатирани минимум 19 години, разбира се, при извършването на определените средни и капитални ремонти. „Според нашите изчисления – отбелязва Димитров – вагоните ще може да бъдат експлоатирани безпроблемно до 40 години. Освен това ние не крием, че след като се убеди, че сме свършили работата си отлично, БДЖ ще поръча рециклирането на още вагони при нас“.
Иначе, докато обикаляме из завода с младия конструктор инж. Християн Стратев, на очи се набива разрухата, до която е било докарано това реномирано преди десетилетия предприятие. Стари порутени халета, превърнати в прахоляк пътища, ръжда и руини. Сред всичко това се отличават едно обновено хале и централният офис.
По думите на изпълнителният директор: „Когато поехме завода преди 4 години, в него бяха останали едва 18 служители, а сега вече работят 250 души. Заварихме 49 изпълнителни дела, като всички машини и съоръжения, заедно с подстанцията, релсите и стрелките, бяха продадени на търг чрез частен съдебен изпълнител. Дълговете бяха на обща стойност над 9.5 млн. лева. Вече сме погасили голямата част от тях, остава ни още малко да плащаме. През това време сме инвестирали и солидни средства. Общите инвестиции само в дълготрайни материални активи досега са за над 4.5 млн. лева. Предстои реконструкцията на още 4 халета за над 10 млн. лева. Сменихме всичките стрелки и изграждаме нов коловоз. Само инвестицията в централния офис е за около 500 хил. лева“.
Действително офисът е лъскав и прохладен в ужасните жеги. В него е разположен голям кабинет за обучение на кадри. Съхранен и обновен е музеят на вагоностроенето. Освен това предприятието плаща стипендии за подготовката на ученици – бъдещи негови кадри, и спонсорира гимназията в Дряново. За всички служители кетърингова фирма доставя обяд за сметка на предприятието.
Остава сроковете на подписания с "БДЖ-Пътнически превози" договор да бъдат спазени.
Белчо Цанев
