Парламентът реши главният прокурор Иван Гешев да внесе доклад в Народното събрание за прилагането на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство. Предложението е внесено от "Демократична България" и бе подложено на гласуване след поименна проверка в парламента, която установи наличие на кворум в пленарна зала.
"За" предложението гласуваха 143 народни представители, без "против" и с 3-ма "въздържали се". Докладът трябва да обхваща периода от 1 януари 2020 до 30 юни 2021 г.
Срокът, в който главният прокурор трябва да внесе доклада си в парламента, е 14 дни.
Дебати почти нямаше, но съпредседателят на "Демократична България" успокои Гешев:
"Г-н Гешев ще има шанс да се ползва от услугите на Бюрото по защита и занапред. Надявам се, че ще стане защитен свидетел, за да разкаже как е бил инсталиран, какви указания и от кого е получавал и как ги е изпълнявал. Г-н Гешев да не се притеснява, Бюрото ще продължи да го обслужва, но вече в друго качество."
Изказаха се само депутати от ДБ, от останалите парламентарни групи не проявиха активност. Но и гласуването без малко да бъде провалено, тъй като кворумът внезапно се загуби, когато стана дума за Гешев – от 183 регистрирани депутати, гласуваха само 117. Започна поименна проверка на присъстващите, която бе прекратена, когато се установи, че кворум има. В крайна сметка гласуваха 145 депутати, 143 от тях бяха "за" изслушването на главния прокурор по темата за бюрото.
Преди това Христо Иванов обяви, че бюрото се е превърнало в личната гвардия на главния прокурор и е част от цялата инфраструктура на злоупотреба с власт и репресивност, центрирана около главния прокурор, заедно със спецправосъдието и антикорупционната комисия КПКОНПИ. Бюрото е превърнато в частна НСО на главния прокурор. Намалява броя на защитените свидетели, а висшата корупция се преследва точно със защитени свидетели. "Това е институционална перверзия, която трябва да прекратим", заключи Иванов.
Колегата му Атанас Славов допълни, че възможността главният прокурор да внася и други доклади, освен годишния за дейността на прокуратурата, е единствената възможност НС да упражнява някаква отчетност на главния прокурор. "Това е много палиативна мярка. Защото процедурата е с твърде нисък интензитет. Внася се доклад, има 10-минутно изказване на главния прокурор. Липсата на реална възможност парламентът да упражни някаква отчетност е големият проблем на нашия конституционен модел. Главният прокурор може да контролира всеки, а никой не може да контролира главния прокурор", каза Славов.
Той цитира факт от доклада за дейността на Бюрото по защита – спада броят на защитените свидетели, но пък са проведени конкурси за назначаване на 60 нови служители. "За такава безконтролност говорим, на това трябва да бъде сложен край", подчерта Славов.
