След два поредни парламентарни избора и шест преповторено избрани партии политическата система е в цайтнот.
Ситуацията е революционна, според класическата дефиниция на др. Ленин: Едните искат, но не могат. Другите не могат, но искат. А третите просто сеир си гледат.
И като цяло всички пилят нервите и търпението на суверена.
Бившият премиер пък доволно потрива ръце и не слиза от висотата на изтърканите си коментари. Въпреки, че редуцираното му присъствие в медиите направи въздуха по-лек за дишане. Но само толкова!
И така се видя, че антистатуквото всъщност има сходни претенции за наместване на фигури върху властовата "дъска", но те са опаковани в поредния целофан с надпис "зов за рестарт".
Очевидно както вървят нещата, на следващите предсрочни избори "изчегъртаните" от властта ще се върнат като пратка с ново клеймо. И ще е жалко само за похабените надежди и потрошените милиони.
Ако дадем шанс на третите извънредни парламентарни избори, би могло да бъдат постигнати няколко ефекта едновременно, като за целта са нужни само някои дребни конституционни промени.
По същество, идеята е следната:
– всяка от шестте партии в парламента да номинира своя премиер и 17 министри, които от първия предизборен ден да промотират програмите си за управление в ресора, за който се състезават.
– първите в листите за даден министерски пост, според електоралната подкрепа, автоматично да попаднат в редовно избран кабинет и да управляват с делегирана от суверена персонална отговорност.
Ако и тогава на някой не му излизат сметките, да ходи да се жалва на арменския поп, но не пред медиите и обществото.
Останалите партийни избраници да сформират един силно редуциран парламент, който ще съответства на 5-милионната ни нация със затихващи функции!
Ако са по-качествени и с повече морал, и те ще свършат същата работа, както сегашните 240.
А може би и по-добре!
