Преди дни стана известно, че „Нетфликс“ и „ Дисни“ планират да снимат у нас и то в защитените зони –„Корал“, „Кара дере“ и „Иракли“. Новината дойде, след като Министерският съвет одобри промените в Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия – нещо, което културтрегерите от ГЕРБ "забравиха" да направят, нищо че бяха обявили въпросния нормативен акт за една от най-свидните си управленски гордости.
За работещите в бранша не е новина, че по силата на Закона за филмовата индустрия всяка година бюджетът отделя средства за производството на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация. Новото в случая е, че от есента бюджетът започва да отделя пари и за възстановяване на разходите – до 25%, но не повече от 2 млн. лв. на проект, направени от български и чужди продуцентски компании за снимане в страната.
Плюсове в полето на очакванията
Министерството на културата очаква като пряк ефект от подобрените условия за филмово производство в българската икономика да се вливат годишно между 100 и 200 милиона долара. Подобни възможности за възстановяване на разходите за производство на филми съществуват в редица държави по света: в Гърция, Полша и Чехия възстановяват до 20%, в ЮАР – до 25%, в Унгария – до 30%, в Румъния – до 35%, а в Испания – до 40 на сто.
От Националния филмов център дават различни примери, с които да онагледят колко и какво губим, че у нас не функционира принципът на възстановяване на разходите. Един от тях е с екшъна Rambo: Last Blood, който е можел изцяло да бъде сниман в България. Така у нас са щели да бъдат инвестирани поне още 4.970 млн. долара – толкова, колкото са били вложени, докато екипът е работел в страната ни по първата част на блокбастъра.
Завършвайки филма в Испания, продуцентите на Last Blood – Millennium Media, Lionsgate и Campbell-Grobman Films – са инвестирали в Кралството 12. 242 млн. долара. От Националния филмов център са изчислили и друго: ако снимките на Rambo: Last Blood бяха продължили в България, заради тях е щяло да бъдат открити още 900 работни места.
Препоръчвайки мярката, от Националния филмов център подчертават, че само за периода август 2018 – януари 2019 г. пропуснатите ползи от мярката са в размер на 96 млн. долара, защото тези пари са били вложени в чужди икономики. Освен това са можели да бъдат наети 3820 души (оператори, озвучители, монтажисти, гримьори и т.н), упражняващи над… 60 вида различни професии.
Оттам подчертават и още един факт: за снимките на един блокбастър у нас (като например 300: Rise of an Empire) продуцентите сключват договори средно с 1500 фирми. Така че, ако "притокът" на чуждите продуценти престане, целият този сегмент от културните ни индустрии също е обречен на изчезване…
Минуси в полето на раздразнението
На първо място възстановяването на разходите се определя като лобистка мярка, наричана още "поправката "Ню имидж" – по името на компанията-приватизатор на "Бояна филм", която днес се нарича Millennium Media.
В действителност онова, за което филмовите ни дейци основателно се дразнят, е, че възстановяването на разходите ще бъде в общ размер 20 млн. лева годишно – пари, които те само са сънували в годините на демократичната ни история. По бюджета за филмопроизводство през 2019 г. те са получили най-голямата сума – общо 14.700 млн. лева, макар че още през 2017 г. е било заложено за тази си дейност да получат 21.406 млн. лева. Реално през 2017 г. са им били отпуснати 11.403 млн. лв., отделно от тях още 992 530 лв. – за разпространение и кинопоказ на филмите им и още 804 170 лв. за промотиране на заглавията им на международни и национални кинофестивали. От друга страна трябва да се отчете, че, с много малки изключения, българските филми не носят сериозни печалби на своите създатели и съответно те не внасят особено големи данъци в бюджета.
В същото време предварителните изчисления на Националния филмов център сочат, че, когато в икономиката ни се влеят 200 млн. лв. при филмопроизводството, това би означавало в бюджета да влязат 82 млн. лв. под формата на най-различни данъци. Оттук и елементарната сметка, че когато държавата "извади" 20 млн. лв., за да "прибере" 60 милиона чиста печалба, недоволни не би трябвало да има.
Въпросът е дали изчисленията се правят коректно и точно, а още по-важно е дали Националният филмов център ще контролира добросъвестно този процес. За целта се предвижда създаването на 5-членна Национална комисия за оценка на проекти за възстановяване на разходите. В състава й ще влизат трима експерти (от НФЦ, Министерството на културата и Министерството на туризма) и двама продуценти, определени чрез жребий от техния професионален регистър. Те ще са с едногодишни мандати и ще бъдат назначавани от изпълнителния директор на Националния филмов център.
Втора "цедка" пред кандидатите за възстановяване на разходите ще бъде Финансовата комисия към Националния филмов център, в чиято работа участват един счетоводител, двама експерти от НФЦ – юрист и финансист/икономист, и двама продуценти.
