След два поредни парламентарни избора и шест преповторено избрани партии, политическата система е в цайтнот.
Едните искат, но не могат. Другите не могат, но искат. А третите просто си гледат сеир. Като цяло всички пилят търпението на суверена.
Бившият Началник пък доволно потрива ръце и не слиза от висотата на изтърканите си коментари. Въпреки че редуцираното му присъствие в медиите направи въздуха по-лек за дишане. Но само толкова!
И така се видя, че антистатуквото всъщност има сходни претенции за наместване на фигури върху властовата "дъска", но те са опаковани в поредния целофан с надпис "зов за рестарт".
Така както вървят нещата, при следващия предсрочен вот "изчегъртаните" от властта ще се върнат като пратка с ново клеймо. И ще е жалко само за похабените надежди и потрошените за избори милиони.
Но да дадем шанс на третите извънредни парламентарни избори. На тях може да бъдат постигнати няколко ефекта едновременно – за целта са нужни само някои дребни конституционни промени.
По същество, идеята е следната:
Всяка от шестте партии в НС да номинира своя премиер и 17 министри, които от първия предизборен ден да промотират програмите си за управление в ресора, за който се състезават.
Първите избрани в листите за даден министерски пост, според електоралната подкрепа, автоматично да попаднат в редовно избран кабинет и да управляват с делегирана от суверена персонална отговорност.
Ако и тогава на някой не му излизат сметките, да ходи да се жалва на арменския поп, но не пред медиите и обществото.
Останалите партийни избраници да сформират един силно редуциран парламент, който ще съответства на 5-милионната ни нация със затихващи функции! Някой може ли да сметне колко ще са депутатите тогава?
Ако са по-качествени и с повече морал и те ще свършат същата работа, както сегашните 240. А може би и повече!
