Нова световна финансова криза, съизмерима по мащаби с колапса през 2008-а, може да избухне в рамките на по-малко от 18 месеца, ако инфлацията в глобален план не бъде поставена под контрол, предупреждава "Банк России".
Мощният ръст на дълга на публичния и частния сектор по време на възстановяването от пандемията заплашва с "драстично и скоростно влошаване" световното стопанство, ако Федералният резерв започне да качва лихвените проценти, за да овладее инфлационния натиск, допълват руските централни банкери в годишната си прогноза за паричната политика.
В анализа на "Банк России" се посочва, че увеличението на глобалния БВП може да се забави до едва 1.1%, защото по-високите лихви ще подмамят инвеститорите да се освободят от рисковите активи. Особено тежко ще бъдат поразени развиващите се пазари, които имат по-високи равнища на чуждестранен дълг.
"Рисковите премии ще се качат значително, най-задлъжнелите държави ще се борят да обслужват задълженията си и глобалната икономика ще бъде тласната на ръба на сериозна финансова криза през първото тримесечие на 2023-а".
Тя ще е сравнима с колапса от 2008-2009-а и ще е съпроводена с дълъг период на несигурност и мъчително възстановяване, пишат руските централни банкери.
Тази прогноза не е основният сценарий на "Банк России", предвиждащ широк икономически подем с инфлационен натиск, който постепенно ще намалее и ще изчезне до края на 2021-а. Този вариант е "доста по-вероятен" от алтернативните сценарии за финансова криза, влошаване на пандемичната обстановка или растяща глобална инфлация.
Въпреки това, предупреждението за финансов хаос показва растящите опасения на руските парични експерти от настъпващата инфлация в световен мащаб.
Официални представители на Европейската централна банка и на Федералния резерв нееднократно са заявявали, че очакват повишението на цените да е временно. Председателят на "Банк России" – Елвира Набюлина – обаче коментира за "Файненшъл таймс", че инфлационният натиск в Русия вероятно ще е продължителен феномен.
Руските прогнози се появяват на фона на повишаващата се инфлация в развиваща се Европа. Облекчаването на противопандемичните рестрикции в региона върна икономическия продукт на предпандемичните равнища. Но, същевременно, "това възстановяване е съпроводено от забележим ръст на ценовия натиск: потребителските и производствени цени скочиха сериозно през юли и не показват признаци на охлаждане", посочва в анализ за клиентите си консултантската компания "Кепитъл икъномикс".
Няколко едри развиващи се стопанства вече започнаха да качват агресивно лихвените проценти в опит да поставят инфлацията под контрол.
Украйна повиши лихвите с 2%, Русия – с 2.25%, а Бразилия – с 3.25 процента. Въпреки това ценовият натиск остава силен. Инфлацията в Бразилия се движи в близост до 9% годишно – в пъти над целевите 3.75% на централната банка, а икономисти прогнозират лихвите в страната да се качат до 7.5% до края на годината от сегашните 5.25 процента.
В тези условия "Банк России" предприема единствените правилни мерки да изпревари инфлацията с лихвени повишения, коментира Елина Рибакова – заместник главен икономист в Института по международни финанси.
