Министерството на здравеопазването публикува извадка от одитен доклад за финансовото състояние на Александровска болница, след като управлението ѝ е поето от бившия здравен министър Костадин Ангелов в периода 2013-2020, в който се отчита трайна тенденция към забавяне за погасяване на дългове. Според доклада, до момента на назначаването на Ангелов, болницата завършва 2012 с година с положителен резултат и няма просрочени задължения.
През 2013 година, Костадин Ангелов е назначен от правителството на ГЕРБ за директор на болницата. Само за последната 1.5 година от управлението на Костадин Ангелов (периода 01.01.2019 – 30.06.2020) болницата натрупва загуби в размер на 10 621 000 лева. Натрупаната загуба до месец юни 2021 година достига до 69.8 млн. лева.
В резултат на трайната тенденция на реализирани от лечебното заведение нетни загуби, собственият капитал се понижава съществено, като от 22.8 млн. лв. към края на 2016 г., спада на 3.9 млн. лв. към края на 2020 година. Това е един от основните изводи на одитния доклад.
Официално съобщение на здравното ведомство:
Извадка от одитен доклад за финансовото състояние на Александровска болница, след управлението ѝ от бившия здравен министър Костадин Ангелов в периода 2013-2020.
Александровска болница завършва 2012 г. с положителен финансов резултат и без просрочени задължения. През 2013 г., Костадин Ангелов е назначен от правителството на ГЕРБ за директор на болницата. Равносметката от управлението му е повече от печална: за петилетка и половина болницата калкулира загуби в общ размер на 69.8 млн. лв., като само за последните му 18 директорски месеца ( от 1 януари 2019 г. до 30 юни 2020 г.) загубата е 10.621 милиона.
В резултат на трайната тенденция на реализирани от лечебното заведение нетни загуби, собственият капитал се понижава съществено, като от 22.8 млн. лв. към края на 2016 г., спада на 3.9 млн. лв. към края на 2020 година.
Нарастването на задълженията към доставчици за лихви и такси с близо с 20 мил. лв. се дължи на това, че Ангелов е удължавал просрочията, чрез подписване на споразумения за разсрочване на задълженията с фирмите доставчици. Обратно на търговската логика, при договарянето на разсрочване на дълга, болницата не само не го е намалила, но е поела нови задължения във вид на лихви в изключително големи размери. Защо едно дружество, което има да плаща наказателна лихва, заради неизпълнение на договора си, се съгласява да разсрочи това задължение и да плаща допълнителна лихва?
Открояват се следните договори и споразумения за разсрочване на задълженията, с поети от Александровска болница утежняващи ангажименти за неустойки при забава:
– Фирма П….. Ф… ДЗЗД – освен лихва за забава са договорени допълнително 12.5% наказателна лихва върху нея, годишно върху неплатената част на задължението;
– Фирма С……. ЕООД – отделно от просрочените задължения, болницата трябва да заплаща по 30 000 лв. месечно по всяко просрочено плащане;
– Фирма С…. Т…… АД – 10% лихви за забава и допълнително 10% върху непогасената част на разсрочените задължения;
– Фирма Г… К… СД – Основният лихвен процент плюс 15 пункта на годишна база за всеки ден на просрочие. (По същия договор обаче, доставчикът дължи само 5% неустойка при неизпълнение на поетия ангажимент.);
– Фирма М….. С….. Б…. ЕООД – лихвите възлизат на 17- 23% на годишна база.
Анализът показва трайна тенденция на затруднения за текущо погасяване на задълженията. В продължение на години директорът Костадин Ангелов е сключвал неизгодни споразумения за разсрочване, с които е увеличил дълга на болницата. Вместо това, на фона на отрицателните лихви в банковия сектор и възможността за договаряне на банкови кредити с лихви от 2-3 процента, той е можел значително да редуцира дълга към доставчици. Ангелов не само е поставил болницата в тежко финансово състояние, но сега съдбата и зависи от благоволението на кредиторите ѝ.
