На днешния ден Православната църква почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Така се отдава почит на добродетелите, които ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта. София означава мъдрост. Мъдрост, която не говори, защото знае, вижда и помага. Тя черпи силата си от вярата, надеждата и любовта. И ги дарява на света. Мъдростта има своите многобройни превъплъщения в древни и съвременни философии и религии.
Денят е обявен и за празник на столицата ни – София, чието име на гръцки означава "премъдрост".
Според преданието, през втората половина на ІI в. в Рим живяла благочестивата християнка София. Трите й дъщери носели имената на християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Благочестивата жена ги възпитавала в любов към Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята християнска вяра и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато те дошли, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда – на 10, а Любов – на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко, а майката била принудена да гледа нечовешките страдания на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Трите момичета били умъртвени от изтезанията, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умряла и майка им, която също била погребана при тях.
На днешния празник именниците посрещат гости, като в много къщи на този ден се месят пресни питки и се раздават с грозде или с други плодове за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.
Празникът се почита най-тържествено от именниците – Вяра, Верка, Надежда, Надя, Любов, Люба, Любен, Любомир, Любомира, Любомил, София, Софка.
