Близо половината от одитираните разходи, извършени от централната администрация в периода 1998-2020 г. могат да се определят като провал, съобщи Институтът за пазарна икономика (ИПИ). Около 1/4 от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории. Анализирани са данните в общо 1035 одитни доклада и в цифрово изражение цялостната картина за работата на администрацията изглежда така:
- "Провал" – 438 случая, обща "цена" – 82.6 млрд. лв.;
- "Успех" – 257 случая, обща "цена" – 35.3 млрд. лв.;
- "Некласифицирани" – 340 случая, обща "цена" – 37.8 млрд. лева.
Анализираните 1035 одитни доклада и големият брой на „провалите” показват нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците. В близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя огромен ресурс. В този смисъл, колкото повече харчи държавата, толкова повече губят гражданите и бизнеса, казват икономистите.
Според експертите на ИПИ, през годините основните слабости на администрацията не се променят значително. В някои случаи „провалът” на администрацията се дължи на недостатъчен административен капацитет (вкл. липса на експертиза и лошо управление), липса на средства и външни фактори. Много са и случаите обаче, в които се констатира незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби.
Основните проявления на провала са в:
- Размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение;
- Опорочени обществени поръчки;
- Лошо управление на имуществото;
- Липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането на резултати;
- Неикономично харчене.
"Направеният преглед подсказва и какви ще са резултатите от одитите на действията на администрацията във връзка със справяне на последствията от Ковид епидемията. Спешността, неизвестността и необходимостта от несвойствени дейности единствено ще увеличат неефективността на и без това недобре работещата администрация.
Към началото на 2021 г. плановете на правителството са да похарчи над 3 млрд. лв. за справяне с пандемията. И докато част от средствата автоматично се разпределят по конкретни пера (добавки към пенсиите, увеличение на минималната пенсия, намаляване на ДДС за определени стоки и др. подобни) и не изискват оценка, то за голяма част от мерките се изисква административен капацитет и мобилизация.
Анализът на одитните доклади идентифицира и три основни порока – лошо управление, порочни обществени поръчки и неикономично харчене – все характеристики, които не вярваме, че са изчезнали по време на пандемията. Точно обратно – можем с голяма степен на сигурност да предположим, че проблемите са се засилили и част от похарчените Ковид средства страдат от пороците на лошото управление", отбелязват от Института за пазарна икономика.
