Продължаващата с години политика на свръхниски лихви безспорно е изгодна за кредитополучателите, но практически лиши домакинствата и бизнеса от доходност по банковите им депозити. Лихвените проценти по влоговете са замръзнали около 0%, а като добавим обстоятелството, че много банки преоформиха срочните депозити в разплащателни сметки, доходността е отрицателна. Това се дължи както на периодично поскъпващите такси за обслужване на сметката, така и на нарастващата инфлация, която "изяжда" спестяванията.
Въпреки незавидната ситуация домакинствата и фирмите продължават да трупат средства в банките под формата на влогове и според последните данни на БНБ депозитната маса доближава 100 млрд. лева. Така логично възниква въпросът какви са алтернативите на депозита, като форма на спестяване?
В последно време банките препоръчват използването на някои от техните инвестиционни продукти. Например взаимните фондове, които инвестират включително и в ценни книжа на водещи световни компании при минимален риск и обещание за доходност от 2.5% за петгодишен период. По-конкретно става дума за инвестиционни портфейли от различни видове финансови активи – акции, облигации, суровини и други, управлявани от т. нар. управляващи дружества. Закупуването на различни активи намалява риска на инвестицията особено в сравнение с тази, направена в един клас активи. Освен това взаимният фонд може да осигури достъп до международни пазари, като за целта не е необходимо да разполагаме със значителни средства.
Друг вариант при наличието на повечко спестени пари е закупуването на имот. Често в такъв случай се прибягва до комбинацията спестявания плюс банков кредит. В една от последните си публикации БНБ отчита нарастване на склонността на домакинствата за покупка на жилища. Както стана дума, лихвите по жилищните кредити са на доста изгодни равнища, а като допълнителен фактор от централната банка изтъкват "натрупаните спестявания в икономиката и липсата на достатъчно алтернативи за тяхното инвестиране".
Именно поради тази причина не е изненадващ ръстът в сегмента на жилищното кредитиране. В края на юли 2021 -а. жилищните кредити са 13.125 млрд. лв. и се увеличават на годишна база с 15.1% при 14.5 на сто през юни. За същия период средната лихва по тези кредити е 2.73% като за година лихвеният процент е паднал с 0.16 на сто.
Не е за пренебрегване и инвестиция на Българската фондова борса. Към края на юли бе отчетено, че SOFIX расте с над 25% от началото на годината, което означава, че ако сте вложили 1000 лв. в индекса на сините чипове, в края на септември ще имате печалба от над 250 лева.
Е, като алтернатива на депозитите може да се разглежда и покупката на злато, инвестиция в земеделска земя, а с известни уговорки и започването на собствен бизнес. Впрочем най-рисковите играчи отдавна гледат към търговията с криптовалути, където обаче колебанията и несигурността са огромни и опитните инвеститори съветват да прибягваме до този вариант само с пари, които сме готови да загубим. Отделно трябва да се внимава за криптосхеми-пирамиди, всякакви други измами и хакерски атаки.
Както "БАНКЕРЪ" вече писа, свръхниските лихви и търсенето на алтернативи доведе до промени в структурата на депозитите. Според БНБ за второто тримесечие на 2021 г. тези до 10 000 лв. намаляват, като най-съществено е намалението при сумите до 5 000 лева. През този период те са се "стопили" с почти 115 000 броя, а в стойностно изражение с почти 140 млн. лева. Наистина, финансовите анализатори ги отчитат като малки, но те съставляват над три четвърти от всички депозити на домакинствата в банковата система и малко над 8% като сума. А иначе за цялата банкова система депозитите на домакинствата са намалели с почти 95 000 броя.
Банковите такси пробиват тавана
Из банковия сектор се върти идеята при теглене от банкомат да не се взима фиксирана такса, а процент от сумата, както е при тегленето на пари в брой от банков офис.
Последният ни по-детайлен преглед за размера на таксите показа, че на физическите лица вече се начислява такса между 2 и 8 лева само за откриването на сметка. Повечето банки са фиксирали тази тарифа около 2.50 лева. Една от най-доходоносните такси за кредитните институции – тази за обслужване на сметката, варира между 2 и 10 лева на месеца. Повечето обаче прибират между 2 и 4 лв., което означава, че годишният разход за клиентите само за обслужване на сметката им може да достигне до 48 лева.
Някои банки са отишли още по-далеч като взимат пари дори за закриването на сметка. Най-ниската цена при тези, които са въвели такава "услуга", е 2 лева. Най-високата обаче достига до почти 14 лева.
Таксите, обвързани с парични преводи в лева на хартия, струват 4-5 лева. Преводите в евро на хартия са малко по – евтини – масово се облагат с такса под 2 лева. За радост на клиентите преводите по електронен път засега са горе-долу два пъти по евтини.
