На 25-и септември в Дома на киното ще имате възможност да видите филм на 40 години – дигитално възстановената класика – трите серии на „Мера споредъ мера“ на режисьора Георги Дюлгеров. Прожекцията е в рамките на 25-ия София Филм Фест. Сценарият е по романа на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". Оператор е Радослав Спасов, художник-Георги Тодоров-Жози, композитор на музиката – Божидар Петков. Сред актьорите са звезди като Цветана Манева, Григор Вачков, Стефан Мавродиев, Мартина Вачкова, Милена Андонова, Ивайло Христов, Иван Черкелов и много други. Спестяваме имената на всичките 110 актьори, 800 епизодици и 19 000 статисти. Важно е филмът да се гледа и отчисленията за права да се плащат.
На тема права на изпълнители и артисти разговаряме със Симеон Христов, изпълнителен директор на „АртистАутор“.
В миналото 46-о Народно събрание бе планирано да се обсъжда реставрацията и дигитализацията на стари български филми. Дигитализирането на все повече стари български филми ще увеличи ли членовете ви?
Принципно сродните и изпълнителски права са с 50-годишна давност и когато става дума за филми, снимани преди 1971 г., не могат да се търсят отчисления, защото те са освободени от права. А от гледна точка на членската маса, не мисля, че възможността да се показват по-стари филми, ще породи по-голяма активност сред изпълнителите и артистите.
Защо?
Защото организацията ни за колективно управление на права изплаща възнаграждения както на членове, така и артисти и изпълнители, които не членуват в „АртистАутор“. Освен това моите впечатления са, че по отношение на авторските права все още няма изградена култура и разбиране от страна на ползвателите как да участват в подобен тип организации. Когато се появи проблем, свързан с техни произведения, те се обръщат към нас. И когато станат по-запознати с нещата, които им предлагаме, те сами преценяват дали членството им в такъв тип организация е удачно. Някои актьори могат да работят с мениджъри, които да ги представляват – така че има различни възможности според всеки вкус.
Вие представлявате ли ги в съда?
Да, стига да са наши членове.
Кои са най-честите нарушители, срещу които завеждате дела?
Телевизии, платформи, рекламни агенции – във всеки сектор има огромно количество случаи, в които възнагражденията не се изплащат и причините са няколко – или че не разбират, че имат задължения за използването на права, въпреки че през последните години хората все повече се научават какво дължат и как, или че актьорите не подписват договори, които да им гарантират, че след определено използване на даденото произведение ще имат отчисления.
Нима все още има случаи да се работи без договор?
Да, за съжаление има случаи, макар и все по-малко, когато се работи само с устна договорка. Най-вече при малки проекти, защото при по-големи произведения – всичко е с договорени отношения.
А какви хора стоят зад по-малките проекти?
Представители на малкия и средния бизнес – хора, които в по-голямата част от случаите не са запознати с условията, при които могат да използват конкеретен вид произведение. Да ви дам пример – компания си прави рекламен клип, завъртва го по радиостанциите, но те не са информирани, че за последващото му използване, се дължи допълнително възнаграждение – за сродните и авторските права, независимо, че носителите и изпълнителите са едни и същи лица. Има и други случаи, като например неправомерното използване на произведения в дублажните им версии.
Бихте ли обяснили по-подробно?
Проблемът е, че ползвателите са всъщност и продуценти на самия дублаж. И те, наемайки си подизпълнители, ги натоварват с функциите на продуценти – на така наречените изпълнителни продуценти, които се ангажират да уреждат правата с артистите и изпълнителите и обикновено те подписват договори с тях за период от десет години. Такъв е у нас максималният срок за отдаване на права. И когато този период изтече, а произведенията продължат да се използват, независимо дали от конкретната телевизия, която е осъществила дублажа, или от друга, е много трудно да се достигне до юридическото лице, което трябва да плати произведението.
Имало ли е случаи, в които отделни съдилища отсъждат по различен начин, като се оправдават, че няма съдебна практика?
Като цяло в областта на интелектуалната собственост съдебната практика не е особено голяма. Ето защо всеки съдия събира факти и отсъжда според познанията на вещи лица, експерти. И тъй като тази материя не е била актуална през последните 20 години (едва през последните 10 години започна да се трупа някаква практика), един съдия се произнася по един начин по определени дела, друг – по съвсем сходни казуси – се произнася по съвсем различен начин.
На какво се дължи това разминаване?
Вероятно и съдиите имат нужда от време, за да могат да се запознаят с европейското законодателство. Това е процес, който не е кратък. Но се надявам с все по-голямата практика нещата да се унифицират.
Има ли нещо от европейското законодателство в сферата на правата, което да не е хармонизирано с нашето?
Директивите касаят правата и уреждането им в дигитална среда и там има един притеснителен момент. Към днешна дата периодът, за който можеш да си отдадеш правата, е 10 години. Но новото предложение е това да се промени на 50 години, както е по принцип в Европа. Само че у нас, като се вземат правата за 50 години, това означава, че артистите и изпълнителите няма да взимат допълнителни възнаграждения за сродните си и авторски права за цели пет десетилетия. Докато в другите страни в Европа артистите си получават отчисленията, а взимането на правата за 50 години има за цел произведението да не бъде блокирано от някой актьор с аргумента: „Не си харесвам участието в този филм, не искам повече да го излъчвате“.
Вие поемате ли ангажимент да следите за нелегално използване на съдържание?
Доколкото това е технически възможно, ние се стараем да го правим. Но инвестицията в мониторинг на средата, която е с изключително голям обем, е непосилна за нас. Ние работим по сигнали и като изтече нещо, се опитваме да се свържем с платформата и с Ютюб, за да можем да разрешим нещата максимално бързо и да няма щета въру правоносителите.
