Все по-настойчиви стават исканията за оставка на Кристалина Георгиева от поста управляващ директор на Международния валутен фонд заради скандала с класацията Doing Business. Защо сега се появиха тези „разкрития“ за нея.
Случайно те съвпадат с някои други събития.
Първо, разривът в отношенията между Франция и Австралия за покупката на подводници в огромен двустранен договор , зад което стои и новият съюз между САЩ, Великобритания и Австралия. Наскоро те обявиха новото си партньорство в сферата на сигурността AUKUS.
Франция пък веднага поиска от Европейската комисия да не се провежда първото заседание на Съвета по търговия и технологии на Европейския съюз със САЩ. Решението за развитие на партньорството в тези две облости беше взето на двустранната среща на върха през месец май в Брюксел. В отговор Париж обвини австралийските власти в умишлена измама и отзова своите посланици в Австралия и в САЩ за консултации.
Бързо реагира и френският президент Еманюел Макрон. Почти веднага той проведе и 30-минутен телефонен разговор с американския президент Джо Байдън, след което като че ли позицията му омекна. Още повече, че и някои страни членки на ЕС подкрепиха САЩ. Коментарите са, че Макрон и Байдън са се споразумели да започнат задълбочени консултации за възстановяване на доверието във френско-американските отношения. В съобщението за споменатия телефонен разговор между Байдън и Макрон се отбелязва, че посланикът на Франция ще се върне във Вашингтон през следващата седмица.
Разговорът на американския държавен секретар Антъни Блинкън с френския външен министър Жан-Ив льо Дриан в четвъртък в Ню Йорк също навява на такива размисли.
Припомняме и изявление на говорителя на Белия дом Джен Саки, която каза, че американските експерти, които ще участват в срещата с ЕС продължават подготовката си.
Натрупването на всички тези събития водят до един въпрос: Договори си президентът Макрон поста на управляващ директор на МВФ с президента Байдън за европейски (френски) кандидат?
По-паметливите сигурно помнят, че според вътрешно съглашение главният директор на Международния валутен фонд е винаги европеец, а заместник-директорът е от САЩ.
През септември 2019 г. Управителният съвет на Международния валутен фонд избра Кристалина Георгиева за изпълнителен директор на МВФ и председател на Изпълнителния съвет за петгодишен мандат, започващ на 1 октомври същата година. А знаем, че Георгиева има силни позиции и подкрепата на САЩ тогава.
Това обаче наруши баланса – Световната банка да се ръководи от американец, а Международния валутен фонд – от европеец, макар и двете организации да са базирани във Вашингтон.
Георгиева, която наследи на поста французойката Кристин Лагард, беше единственият кандидат след като няколко други се отказаха. Тя беше избрана от 24-членния Изпълнителен съвет, представляващ 189-те държави-членки на Международния валутен фонд.
Тогава Международният валутен фонд дори промени устава си в частта за възрастовото ограничение, което беше в сила за кандидата за поста управляващ директор, така че кандидатурата на Георгиева, която навърши 66 години на 13 август, да бъде валидна.
От 1951 година регламентът на Фонда забраняваше определянето на кандидат на възраст 65 години или повече за този пост и не допускаше титулярът на поста да изпълнява функциите си след навършването на 70 години.
