Нажежаването на обстановката, свързана с различните схеми за подпомагане на бизнеса в различните сектори на българската икономика е на път да запали истински пожари. Всяка седмица се „разпалва“ поне едно такова огнище.
Но се оказва се, че преди него такова вече се е разгоряло на терена на земеделското министерство.
Причината е в
разпределянето на едни 85 млн. лв.
определени за компенсиране на понесените загуби от земеделските стопани, вследствие пандемията от COVID-19.
Още преди десетина дни отправената от земеделския министър Христо Бозуков покана за съвместно заседание на съветите по животновъдство и плодове и зеленчуци, внесе смут в душите на земеделците. Те заподозряха земеделския началник в умишлена провокация за скандал в бранша.
Според много от тях, агроведомството цели да противопостави земеделците едни на други и да преразпредели парите за подпомагане по собствено усмотрение.
Тук е моментът да припомним, че няма и месец откакто депутатите в залязващото по това време 46-ото Народно събрание гласуваха актуализацията на държавния бюджет. Именно тя осигури допълнителни 85 млн. лева за земеделие. За никого не е тайна, че тази корекция в предишния бюджет беше буквално извоювана от фермерите, след като те разбраха, че селскостопанския сектор е бил пропуснат за подпомагане. Бяха организирани поредица от срещи, разговори и дори протести, които успяха да гарантират тези допълнителни средства в актуализирания бюджет. Разпределението им също уж беше ясно.
Бяха определени 15 млн. лв. за компенсиране на стопаните в област Пловдив в резултат на падналата градушка през месец август, други 42 млн. лв. бяха определени за фермите за едър и дребен рогат добитък, 6 млн. лв. трябваше да бъдат насочени към сектор „Пчеларство“ и 22 млн. лв. за сектор „Плодове и зеленчуци“, които включваха и винените лозя.
На практика
цялата информация около допълнителния бюджет е отдавна известна.
Именно по тази причина поканата на министъра за ново обсъждане събуди въпроса кому е нужна подобна информационна среща, пилеене на енергия в разговори и кандърми, още повече че края на годината чука на вратата, а с него и срока за подаване на Стратегическия план за земеделието, който и досега остава доста неясен.
Повечето от земеделските стопани са категорични, че парите по сегашния прием трябва да бъдат раздадени по правилата от 2020 г., с аргумента, че едно евентуално преизчисляване ще доведе до драстично намаляване и пренасочване на средствата за други цели.
Те напомнят, че тогава бюджетът беше в размер на 93.5 млн. лв. и обхващаше секторите „Плодове и зеленчуци", „Маслодайна роза", „Винени лозя", „Декоративни растения", „Животновъдство" (говеда, биволи, овце и кози) и „Пчеларство". А финансовата помощ се изплащаше под формата на еднократна сума, като таванът на подпомагането за един земеделски стопанин по подмерките COVID 1 и COVID 2 беше не повече от левовата равностойност на 7000 евро.
Макар, че уж правилата са разписани,
подозрителните към този вид „консултации“ земеделци
се оказаха лоши пророци.
Истински скандал се е разразил по време на заседанието, съобщиха участници в него. Те сравниха методите на агроведомството на прийомите в древния римски сенат – „разделяй и владей“.
Именно на тези „консултации“ животновъдите разбрали, че парите за техния сектор изведнъж намалели със …7 млн. лева. И тъй като скандалът беше на път да предизвика по сериозни последствия от простата размяна на остри реплики, хората на министър Бозуков взеха, че се разшетаха и в почивните дни бяха „изнамерени“ допълнителни два млн. лева за говедовъдите и овцевъдите, гордо съобщи самият министър Бозуков.
Така или иначе напрежението сред земеделците след тези консултации далеч не е отминало. Продължават да висят още десетки въпроси без отговори, като например – защо мерки и схеми се разписват така, че да не могат да се усвояват?!
Все по-натрапчиво сред земеделците се затвърждава и мнението, че в крайна сметка точно това хаотично и на моменти изглеждащо неадекватно поведение на представителите на министерството създава впечатление, че нарочно все още няма закон за браншовите организации, земеделска камара или друг подобен орган, който да обедини сектора.
И обяснението им е съвсем логично – далеч по-лесно е да се подклажда вражда в бранша в битката за финансиране, което се подмята като благоволение. Така се създават и "послушниците" , които няма как да потърсят сметка на този, който разиграва такива спектакли.
Ще бъдат ли разпределени ефективно парите
и как точно ще бъдат избирани подходящите бенефициенти. Тема, която от години се върти в публичното пространство, но винаги остава в мъгла.
Да не говорим за най-парещия въпрос – как върви изготвянето на Стратегическия план за възстановяване и развитие и ще успеят ли началниците на държавата да го представят до края на годината пред Брюксел.
За да не се окажем за пореден път двойкаджиите на Европа.











