Едва ли някой се сеща, но магистралният извод от инцидента със заседналия турски кораб за насипни товари – “Вера Су”, не е, че държавата се оказва катастрофално неподготвена и за такъв вид инцидент. Тъжният магистрален извод е, че в продължение на седмица и половина не се намери нито една умна глава, която да се сети как може да оправи бакията – без хамалогия, без излишни емоции, без възможност за раздуване на харчовете. И за около три-четири денонощия, не повече…
Историята е известна. На 20 септември турският товарен кораб “Вера Су”, плаващ под панамски флаг, “акостира” в акваторията на село Камен бряг. Доколкото човек може да схване нещо от хаотичното съдържание на официалните ведомствени съобщения, медийните им интерпретации и изявленията на отговорните фактори, компетентните люде и партийните многознайковци, корабът е натоварил 3300 тона урея в украинското пристанище Южне и е пътувал за Варна.
По никому неизвестни причини, на 20 септември – между втори и трети петли (т.е. около 4 часа сутринта), корабът съвсем “хладнокръвно” се забива в крайбрежните камънаци на защитената от няколко закона и конвенции местност “Яйлата” –
между гробището за стари кораби в залива Тюленово и елитният някога курорт “Русалка”.
През следващите няколко дни на дневен ред се случват само един куп празни приказки. Как товарът на “Вера Су” бил абсолютно безобиден, как на фирмата корабособственик е поставен ултиматум да изпълни задълженията си по международните договорености, как – дори и корабът да се строши на две – екологична катастрофа няма да има…
Според сайта на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за първи път ресорното ведомство реагира на инцидента едва на 24 септември. Поводът е уникален, а липсата на последствия от типа на масови уволнения – просто забележителна:
“Спасителният план за освобождаването на заседналия товарен кораб Vera SU не е одобрен от отговорните институции – Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на околната среда и водите и Басейнова дирекция „Черноморски регион“–Варна, съобщи изпълнителният директор на ИА „Морска администрация“ кап. Живко Петров по време на брифинг. След като се запознахме в детайли не приехме частта с разтоварването на кораба в морето.
В плана се предлага разтоварване поне на половината товар в морето…”
Последното изречение от цитата сме го “почернили” заради фундаменталния му характер.
Точно така – откровено се подиграваме на т. нар. компетентни фактори, защото такава въпиюща некомпетентност трудно се среща из цивилизования свят. А да бъде призната официално, след което авторите на гениалната идея 1500 тона азотни торове да бъдат изсипани в морето, при това – насред защитена природна зона – това направо си плаче за Книгата на рекордите “Гинес”. Или за шут в седалищната област и директно
“паркиране” на трудовата борса… без обезщетения поради отявлена некадърност.
Бягането от отговорност и междуведомственото щуране продължават още две-три денонощия, докато на бял свят се пръква друг гениален план. Да докарат 100-тонния плаващ кран “Антей”, който с голямата си кофа да прехвърли товара от “Вера Су” на две баржи, които на няколко курса да закарат азотния тор във Варна.
Е, всички видяхме какво се случи. Загребе “Антей” с голямата кофа 500-600 кила тор и докато го “отнесе” до трюма на баржата, половината се изсипе в морето. Не за друго, а защото този кран е пригоден да вади потънали кораби – къде цели, къде на парчета – и въпросната кофа е със силно подбити краища. Тоест – дори когато е плътно затворена, между двете й “челюсти” зее 10-15 сантиметров отвор. Който, за пряката дейност на крана е нищо и половина, но
за разнасяне на прахообразни и гранулирани торове си е фатално отвсякъде.
След още няколко дни щуране и лутане, на транспортния министър му писна да слуша глупости и направи два естествени хода. Първо – издаде заповед, с която сформира кризисен щаб и го задължи за ден-два да му представи най-малко два варианта за безопасно решаване на проблема със заседналия кораб. И второ – уволни шефа на “Морска администрация” капитан Живко Петров.
Според нашето скромно мнение, на уволнение подлежат поне още 15-20 души от “Гранична полиция” и Военноморските сили, защото – откъдето и да го погледнем този инцидент – няма как въпросният кораб да се отклони от курса си и съвсем необезпокояван да се забие в брега. Оправданията са смехотворни –
радиостанцията му не работела, никой не отговарял на позивните…
най-вероятно и т.н.
Глупости на търкалета. Половин час след първия неуспешен опит за осъществяване на контакт с мостика, над кораба трябваше да има два бойни хеликоптера, а около него да кръжат най-малко пет военни и гранични катера. Защото, какво ли щяха да ни обясняват днес, ако наистина ставаше дума за камикадзета и трюмовете на “Вера Су”
не бяха пълни с азотен тор, а с 500-килограмова бомба и 5500 тона бойни отровни вещества?
Колкото до разтоварването на заседналия кораб, повдигането му и изтеглянето му на по-приемлива дълбочина, работата е елементарна. Стига обаче в администрацията и т. нар. ресорни структури да работеха мислещи и любознателни хора, а не старателни изпълнители на чужди заповеди.
Стъпка първа – в района на инцидента се докарват 8-10 баржи и гемии. Целта е две да се пълнят, две да пътуват за разтоварване към Варна, а други две да се връщат обратно към Яйлата.
Стъпка втора – в двата края на “Вера Су” се монтират по един гъвкав винтов транспортьор (като на снимката вляво), чиито 10-12 метрови “хоботи” са забити във всяка една от баржите.
Стъпка трета – ако се наложи, на “Вера Су” се качват и две малки фадроми (като на снимката вдясно). Една такава “машинка” тежи средно около 2500 килограма, така че инсталирането й на борда не е никакъв проблем да стане и със строителен кран от брега.
Стъпка четвърта – транспортьорите се пускат на пълни обороти и всички си отдъхват, защото двата “хобота” изнасят от борда на “Вера Су” по 10 тона на час…
Ами това е положението. Ако грешим – готови сме да понесем срама с гордо вдигнати чела. Дано да е по-скоро, че след две-три седмици играта на природата със заседналия кораб съвсем ще загрубее.
