Г-н Делчев, от „Продължаваме промяната“ определиха позицията в политическото пространство на ИБГНИ, в която и вие участвате, като много лява. Приемате ли тази квалификация?
– Ясно е, че ИБГНИ не е еднородна коалиция. Създадохме я на базата на протестите, които също не бяха еднородни – там имаше и десни, и леви, и центристи. В този смисъл Кирил Петков и Асен Василев правят същото, каквото направихме в ИБГНИ още миналата година – мост между лявото и дясното. Самият аз съм с десни възгледи и представлявам партия „Движение България на гражданите“, която е позиционирана в център дясното пространство. Хората от протестите се обединяваме, защото не можем да приемем грабежа на правителството на Борисов. В рамките на комисията по ревизията в предишните два парламента видяхме до какви размери са стигали кражбите: в сектора на пътното строителство 8 млрд. лв. са възлагани на близки фирми без търгове и конкурси. В здравеопазването и образованието също. Така че коалицията ни е разнорозна като възгледи, но еднородна като цел – да сменим корупционния модел на Борисов.
Промяната бе потърсена от 70% от населението на страната, а политическият сектор на промяната покрива значително по-малък периметър. Защо се получава това несъответствие, въпреки диференциациите, за които говорите?
– Политическият сектор на промяната успя да покрие 112 депутатски места в 46-ия парламент, ако включим в това число и ИТН. До правителство не успяхме да стигнем, макар че то щеше да бъде финалният акорд на протестите. За съжаление, бяха нарушени всякакви политически правила и се налага за трети път да избираме между промяната и статуквото в лицето на ГЕРБ и ДПС.
Много от симпатизантите на протеста очакваха консолидация от своите политически представители още преди миналите избори – нещо, което не се случи и обезвери доста хора. Не беше ли политическа грешка това?
Преди миналите избори консолидацията беше невъзможна – и ДБ, и ИТН не я желаеха. Ако се бяхме обединили в общи листи, може би резултатът ни щеше да е значително по-добър.
От съвместно участие с общи листи може би политическото действие нямаше да бъде „събиране“, а дори „умножение“.
– Самият акт на обединение създава центростремителни сили, които привличат допълнително избиратели. Ако за тези избори Кирил Петков и Асен Василев бяха приели предложението на ИБГНИ и ДБ за общи листи, можехме да сме напълно спокойни, че ГЕРБ няма да бъде първа политическа сила. И това щеше да окуражи много българи, че протестният вот няма да отиде в канала. За жалост господата Петков и Василев не пожелаха да направим общи листи.
Как си обяснявате техния ход да няма общи листи на промяната?
– Тяхно решение, в правото си са да го вземат. Преценили са, че искат да се измерят на тези избори.
Да приемем, че партиите на протеста отново попаднат в следващия парламент, плюс „Продължаваме промяната“. Ако някой от мандатите попадне в БСП, социалистите ще получат ли вашата подкрепа за съставяне на кабинет?
– БСП два пъти получиха мандат и два пъти не се справиха. Дори не предложиха правителство. Каква е гаранцията, че трети път ще сполучат?
Въпросът е имате ли нагласа да работите с БСП по съставяне на кабинет с техен мандат?
– В 46-ия парламент партиите на промяната не пожелаха да работят с БСП.
Ако мандат попадне в ИТН, също се създава високорискова ситуация. Тогава накъде?
– В момента само гадаем, не е ясно каква ще е подредбата в следващия парламент.
Задавам тези въпроси, за да измерим не бъдещата, а сегашната ситуация. Доколко е голяма грешката, че партиите на промяната не тръгват с общи листи?
– Общите листи бяха наше желание, но то вече няма как да се случи. Предстоят ни разговори с „Продължаваме промяната“ и ДБ за съюзно споразумение, че никоя от партиите няма да действа враждебно към останалите.
В международната политика това се нарича пакт за ненападение.
– Това е крачка в правилната посока. Втората точка в този пакт за ненапазение е още по-важна – съгласие за сътрудничество в следващия парламент за излъчване на правителство на промяната.
Значи отивате на аритметичното действие „събиране“, а не на „умножение“, което биха дали общите листи?
– И „събирането“, и „умножението“ са много трудни в нашата политическа среда. Това е един от най-големите дефицити на политиците от последните 30 г. – да се правят разумните компромиси, за да се стигне до желания резултат. Ако отидем на варианта от Белгия, където 2 г. нямаше правителство, това няма да ни изведе напред, защото не сме Белгия.
Преди разпускането на 46-ия парламент, Йордан Цонев направи заклинанието, че след като силите на промяната не могат да се справят, в следващото Народно събрание статуквото ще произведе редовен кабинет. Как ще се противопоставите на това, ако мандат попадне в ръцете на една от тези три парламентарни групи?
– Ами да направят правителство. То ще е подпечатване на следващите милиардни кражби.
А какво печели България от това?
– България ще загуби време. Но правителство ГЕРБ – ДПС – БСП е много трудно, защото всяка от трите партии иска цялата баница, а не парчета от нея.
Днешната социология подхранва идвода, че ако решат да действат заедно, тези три партии ще съберат нужното им мнозинство. Не е ли това поучително за лидерите на промяната?
– В момента имаме анализаторско-социологически картел, който има за цел да бута напред едни, а други да изкара от парламента.
Това не е ново, от зората на прехода е така.
– Срещу всички избори социолозите показват, че ИБГНИ е около бариерата, а в крайна сметка ние влизаме с над 5%. Няма да обезкуражат твърдите ни гласоподаватели.
Не е ли куриозно, че в последния парламент от самата ГЕРБ се чуха гласове, че партията им е излязла от фокуса на вниманието, заради котериите сред радетелите на промяната? Сякаш вътрешните сметки в протестния сектор се оказаха по-важни от общия противник – статуквото?
– ИБГНИ сме последните, които можем да бъдем упрекнати в това. Комисията по ревизията ежедневно разкриваше огромни грабежи. Само един пример от енергетиката. Шефка на държавната компания, която трябваше да изгради газовия интерконектор с Гърция, за да имаме 20% по-евтини газ и парно, е усвоила близо 1 млн. лв. заплати за 5 г., без работата да е свършена. Но истината е, че докато протестните партии се карат, ГЕРБ се подсмихват доволно.
Имате ли някаква актуална комуникация с ИТН?
– Не.
Как четете в предизборна обстановка фактора „500К“?
– Това беше активно мероприятие.
Възможно е да е така, но какво влияние очаквате от него върху вашите избиратели?
– Още в началото на взаимоотношенията си с ИТН настояхме цялото ни общуване да е публично. Разговори между отделрни депутати може да са включвали всичко, но това могат да разкажат само преките участници в тях.
Имаше случай, при който само заради подозрения, Мая Манолова отстрани свой човек в Бургас. Сега запазвате ли доверието си в Татяна Дончева?
– Самият депутат от ИТН отрече, че предложение от страна на Дончева е имало. За какво да търсим кусури на г-жа Дончева?
Има и още нещо – преди миналите избори г-жа Дончева беше готова да се включи в друго политическо направление и остана в ИБГНИ, само защото не одобриха условията й.
– Не одобрявам подобно поведение. За мен търговията в политиката е излишна, освен когато става дума за политики. В случая явно не е ставало въпрос за политики. Нека спазим някаква хигиена във вътрешнокоалиционните си взаимоотношения.
В крайна сметка, заставате ли зад г-жа Дончева преди изборите?
– ИБГНИ функционираше отлично като коалиция в 46-ото НС и това никой не може да го отрече. Всеки един, вкслючително Татяна Дончева, е дал своя принос за това. Не виждам защо трябва да се разваля нещо, което работи.
Калкулирате ли възможността това да ви затвори вратата на следващия парламент?
– Подкрепата на хората ни показва, че ще участваме в следващото НС.
Разговора води: Емил Янев
