След като до голяма степен загърбиха пандемията, държавите от Скандинавския полуостров оглавиха световните усилия за облагане на богаташите с по-високи данъци, които да помогнат за финансиране на публичните разходи след здравната криза.
В Норвегия Партията на труда, която спечели изборите през септември, иска да възстанови размера на намалените от управлявалата преди нея коалиция под ръководството на консерваторите данъчни ставки. Дания пък предлага нейния 1% свръхбогати да плащат по-високи налози върху дивидентите и капиталовите печаби от акциите, които притежават. Правителството на Финландия е напът да въведе данък на емигриращите от страната заможни финландци.
Скандинавците не са единствените, които са се прицелили в богаташите, предвид усилията на админстрацията на президента Джо Байдън да повиши налозите на американците, печелещи над 400 хил. щ. долара. Просто защото глобалната криза ощети непропорционално по-ниско платените работници и обогати заможните в резултат на възхода на борсовите котировки и на цените на недвижимите имоти. Което съвсем логично налага връщане към по-справедлив данъчен модел, който да компенсира отчасти това неравенство.
"От дълго време сме свидетели на тенденция за намаление на данъците предимно на богатите", коментира Сара Перет – икономист в Центъра за данъчна политика и администрация към ОИСР. И допълва, че "в момента е налице растящ интерес от правителствата за облагане на лицата с най-високи доходи и на притежателите на най-големи лични състояния".
Скандинавците имат най-голям опит от партньорите си в "преследването" на богаташите с дълга история на сериозни противоречия, в резултат на които някои от най-заможните дори потърсиха алтернативи за изселване от страните си, за да плащат по-малко.
Облагането на богаташите днес отново е в дневния ред на политиците във всяка държава, макар че не всички са обявили, че ще започнат да качват данъчната тежест веднага.
Норвежката хватка
Партията на труда, която води преговори за съставяне на нова управляваща коалиция, обеща да повиши до 1.1% налога на личните състояния, надхвърлящи 1.7 млн. крони. За сравнение, в момента той е 0.85% за суми над 1.5 млн. крони. Максималната ставка ще бъде качена до 1.3% за активи в размер на повече от 20 млн. крони.
Този налог е смятан за основен фактор за решението на доста богати норвежци да емигрират от страната си, сочи анкета сред 400 от тях, осъществена от консултантската фирма NHHS.
Решението на Хелзинки
Във Финландия от 2023-а нататък всички емигранти трябва да плащат данък върху нереализираните капиталови печалби, натрупани по време на пребиваването им в страната, ако те решат да продадат част или всичките си активи. Финансовият министър Аника Саарико е пресметнала, че от този източник в хазната могат да влязат около 25 млн. евро.
През 2020-а финансовото министерство пусна доклад срещу въвеждането на подобен налог, защото той ще е труден за прилагане, ще усложни системата и в крайна сметка ще е насочен срещу ограничен брой финландци.
Датските печалби
Правителството на датския премиер Мете Фредериксен иска най-богатите граждани да финансират мерки, които да мотиварт по-възрастните да останат на работа и да увеличат работната ръка.
Датчаните ще трябва да плащат 45% данък върху печалбите си от акции, надхвърлящи 56 500 крони годишно, вместо сегашните 42 процента. Ставката за печалбите под този праг ще остане 27 процента.
"Във времето на прекалено високи печалби от фондовия пазар ще поискаме да платите малко по-високи данъци, ако сте спечелили много", призова финансовият министър Николай Вамен.
Стокхолм е против данък богатство
Швеция, която е най-голямото скандинавско стопанство, премахна данък богатство през 2007-а заради очевидните доказателства, че той не изпълнява замисъла. През миналата година правителството се е отказало и от мярката, насочена към най-високо платените работници, под натиска на либералните партии.
Финансовият министър – социалдемократ Магдалена Андерсон, за която се очаква да замени през ноември отстранения чрез вот на недоверие премиер Стефан Лофвен, предлага допълнително облагане на милионерите, но среща слаба подкрепа от парламента.
Междувременно, на последните избори в Исландия социалдемократите понесоха тежко поражение след като агитираха за въвеждане на данък боатство. Премиерът Катрин Якобсдотир, чието "Ляво зелено движение" също се лиши от част от подкрепата си, пък поиска налог върху капиталовите печалби.
