Изпълнителният борд на МВФ е приключил на 8 октомври петчасовото си съвещание за бъдещето на управляващия директор Кристалина Георгиева без да вземе окончателно решение за съдбата й, информира агенция "Ройтерс". МВФ посочва, че е постигнат "значителен напредък", но бордът ще поиска още информация и уточняващи детайли за твърденията, че Георгиева е упражнявала натиск върху персонала на Световната банка да промени данни в полза на Китай докато е била главен изпълнителен директор на институцията.
Намеренията са проучването да приключи в кратки срокове, но не става ясно дали ще има ново съвещание на членовете на борда преди началото на годишната среща на МВФ и на Световната банка на 11 октомври, на която Георгиева има водеща роля при представянето на най-новите икономически прогнози на глобалния кредитор.
Някои европейски правителства са подкрепили българката да остане шеф на МВФ по време на маратонското съвещание в петък, твърдят запознати с въпроса лица. Официални представители на френското финансово министерство са споделили за "Ройтерс", че Париж планира да застане зад Георгиева. Както и Великобритания, Германия и Италия. Тя получава подкрепа и от африканските финансови министри.
Съединените щати, които са най-едрият акционер на МВФ с контрол върху 16.5% от акциите му, обаче все още мълчат. Говорителката на американското финансово министерство Александра ЛаМанна заяви през седмицата, че ведомството настоява за "задълбочена и справедлива оценка на всичките факти" по време на проверката, за да се "съхрани целостта и доверието в международните финансови институции".
Критики срещу Георгиева отправи Ан Крюгер – бивш главен икономист на Световната банка и първи заместник управляващ директор на МВФ. В пост в блога си на 7 октомври Крюгер посочва, че българката трябва да подаде оставка, за да се възстанови доверието във Фонда. "Ако Георгиева остане на поста си, тя и екипът й със сигурност ще бъдат притискани да променят данните и класирането и на други държави", написала Крюгер. И допълнила, че "дори те да се противопоставят, анализите и докладите, които изготвят, ще се приемат с подозрение и цялостната работа на институцията ще е дискредитирана".
Междувременно, срещу Георгиева се появиха още обвинения. Агенция "Блумбърг" публикува репортаж, че официални представители на МВФ, включително и управляващият директор, които включиха битката срещу климатичните промени като особено важна точка в дневния ред на институцията, са смечкили тона и позицията си относно рисковете за околната среда за икономиката на Бразилия. Това се е случило след като правителството на бразилския президент Жаир Болсонаро е възразило срещу езика и острите критики срещу политиката му за климата. И след като Георгиева се е срещнала с бразилския представител в борда на фонда – Афонсо Бевилакуа, който няколко пъти се е оплаквал, че оценките на МВФ не отразяват в цялост климатичната стратегия на страната му. Бевилакуа в момента оглавява комисията по етика, която разследва Георгиева.
В "бразилския" случай става въпрос за ключовата годишна оценка на МВФ, известна като консултации по "Параграф ІV", за най-голямото стопанство на Латинска Америка. Мениджърите първоначално са одобрили доклада на екипа на кредитора на 30 юли, но няколко часа по-късно са го оттеглили и впоследствие са премахнали оспорваните фрази, потвърдили за "Блумбърг" официални представители на МВФ.
Говорител на международния кредитор твърди, че е стандартна практика за висшестоящите директори да преглеждат и да вземат отношение по оценките за съответната държава. Както и да променят фразеологията в процеса на консултации между авторите на доклада, мениджърите и официални представители на оценяваната страна.
Самият факт, че бразилският случай се "вади от ръкава" обаче, показва тенденциозност и целенасочени усилия за дискредитиране на Георгиева и отстраняването й от поста. Както неведнъж се е случвало и с други нейни предшественици от Европа, която, по негласно споразумение с Америка, предлага лидерите на МВФ, а американците – шефовете на Световната банка.