Натрупаните в годините лоши практики в мениджмънта на единствената държавна банка ББР вече дават отражение и на финансовите й резултати. Липсата на достатъчна ефектност при кредитирането и заиграването с големи предприятия в неизпълнение на мисията на банката бе констатирано в специфичен одитен доклад на Сметната палата, но преди дни за първи път станахме свидетели и на финансовите измерения от тази политика. Публикуваният одитиран отчет на кредитната институция, изготвен и подписан от новото й ръководство и заверен от две одитни компании, разкрива, че ББР приключва 2020 г. с 231 млн. лв. загуба.
За отрицателен резултат от този порядък споменаха на няколко пъти представителите на новото ръководство на банката. Отчетът обаче показва "черно на бяло" и какви са причините за загубата. Основната е в заделянето на провизии по очаквани загуби от кредитна дейност. По кредитите, отпуснати в рамките на анти COVID програмите, банката е начислила 120 млн. лв. провизии. Докато 137 млн. лв. са разходите за обезценка на кредитни експозиции. Тези данни като цяло кореспондират с данните, изнесени от изпълнителния директор Цанко Арабаджиев – големите кредити реално са обслужвани или са под мораториум, но банката е започнала да ги провизира.
"От големите 8 кредита, отпуснати от ББР, което е много непривична за търговските банки голяма концентрация, не казвам, че непременно е нещо лошо, един е в просрочие, от останалите 7 – пет нямат ангажименти да плащат към момента. Един е в гратисен период по главница, а 4 от тях и по главница, и по лихва", обясни на 4 октомври Цанко Арабаджиев.
Според вече изнесени данни осемте най-големи кредитополучатели са със заеми за общо 1 млрд. лева. Ще припомним, че с кредити за над 140 млн. лв. са финансирани дружествата "Слънчев ден" (по онова време на Георги Гергов), "Благоевград БТ", подопечна на Пеевски и "Роудуей кънстракшън", свързана с Румен Гайтански-Вълка. В следващата група са компаниите със заеми за над 115 млн. лева. Това са "Маркет инвестмънт" и "Интернешънъл инвестмънтс". В третата група – със заеми от по над 60 млн. лв. – са "Параходство БМФ", "Транспект" и "Инса Ойл". А на няколко пъти бе потвърдено от служебния кабинет, че някои фирми са пряко или косвено свързани с Делян Пеевски, Румен Гайтански, братята Кирил и Георги Домусчиеви и Георги Самуилов, един от собствениците на Общинска банка.
Вълчи нрави
Най-много към момента се знае за кредита на "Роудуей кънстракшън", свързана с Румен Гайтански-Вълка. През март 2021 г., т.е. преди да започнат кадровите промени в банката, кредитът на компанията е преструктуриран, но в същото време мениджмънтът на ББР е трябвало да начисли обезценки върху него. Според въпросният анекс към договора на „Роудуей кънстракшън" АД., вноските по големия заем от 148.5 млн. лв. за периода юли – декември 2021 г., се разсрочват и стават дължими от януари 2022 г. нататък. Отделно от това, отложените лихви за периода 20 април – 20 декември ще се плащат като равни добавки към лихвата от 20 януари 2022 година.
В доклада на Сметната палата бе представена по-обща, но достатъчно показателна статистика за кредитната дейност на държавната банка. Например Сметната палата казва, че в рамките на одитирания период (2018 г. – 2019 г.), от ББР са кредитирани 61 големи предприятия, като общата стойност на кредитния ресурс, насочен към тях е 470.21 млн. лева. От тази стойност, малко над една трета или 153.66 млн. лв. са кредитите, предоставени на едно предприятие, работещо в сектора на тютюневата промишленост. Към тази оценка на държавния одит може да прибавим информацията, обявена от бившия служебен министър Кирил Петков в началото на мандата му, че става дума за компанията "Благоевград-БТ", която той свърза със санкционирания от САЩ за корупция по закона "Магнитски" бивш депутат Делян Пеевски. За сравнение през 2019 г. от ББР са предоставени кредити на 48 малки и средни предприятия в общ размер на 534.05 млн. лева. Тоест оказва се, че близо една втора от кредитния портфейл на банката в този период е бил насочен към големи предприятия.
Други "течове"
Изпълнителният директор Цанко Арабаджиев, който бе назначен в мандата на Кирил Петков, казва също, че е в "ББР е заварил корупция и лошо управление". Той описва неизгодни договори с трети страни, разписани от предишния мениджмънт.
"Има сключвани договори с трети страни, които са абсолютно неизгодни за ББР. Имаме един конкретен пример с един договор, по който банката плаща 5 или 6 пъти над пазарната цена за определена услуга от трето лице, става дума за взаимоотношение с медиите. Сега го прекратяваме. Имаше договор с трета фирма за около 18-20 хил. лева на месец за услуга, която никой в банката не е ползвал – договорът беше във връзка с GDPR регламента. Прекратихме и него", съобщи пред БНР Арабаджиев.
Неговото уверение е, че
заплатите на новия екип в ББР са "в пъти по-ниски"
от заплатите на предишния. Намалението "в пъти" не бива да ни учудва, тъй като преди на тях можеше да завидят мениджърите на най-големите търговски банки в страната. За възнагражденията в държавната банка свидетелстват подадените от предишното ръководство декларации пред КПКОНПИ.
Например за 2018 г. бившият шеф на ББР Стоян Мавродиев декларира доход от 434 000 лв., което е малко над 36 000 лв. месечно. Тоест – повече, отколкото получават президентът, премиерът и управителят на БНБ, взети заедно. Двамата изпълнителни директори под Мавродиев се оказаха по-скромни, макар и с малко: за 2018 г. те декларираха "само" по 380 000 лева. Отделно, те се бяха самоизбрали за ръководители на всички дъщерни дружества на ББР, откъдето също са получавали заплати.
Именно затова една от препоръките на Сметната палата към принципала на банка е: "Извършване на периодичен мониторинг на възнагражденията на висшия мениджмънт банката, включително сравняване с нивата, получавани в банковия сектор и от ръководството на БНБ, и съответно предприемане на подходящи корективни мерки от страна на мажоритарния собственик на капитала на банката при спазване на нормативно определените правила и на принципите за икономичност и ефективност при разходването на публични средства".
Низвергнати, но не съвсем
Въпреки опитите на бившия икономически министър Кирил Петков да отстрани двама от страните членове на Надзорния съвет на ББР – Митко Симеонов и Велина Бурска, към 5 октомври 2021 г. Търговският регистър свидетелства, че те още са част от надзора на банката.
За последно вписвания в управлението на банката са направени преди близо три месеца. Тогава са вписани новите мениджъри, селектирани от Кирил Петков. Става дума за членовете на Надзорния съвет Валентин Михов и Васил Щонов. Както и хората в новия управителен съвет Владимир Георгиев, Цанко Арабаджиев и Крум Георгиев.
От Управителния съвет паралелно са отписани Панайот Филипов и Николай Димитров.
Вероятно отписването на Симеонов и Бурска не е направено, тъй като все още не е решено при какви условия да се прекратяват договорите им с ББР. В крайна сметка, след публичната размяна на реплики с Кирил Петков, оставането им за постоянно в надзора на банката би било огромна изненада. Меко казано.
