Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева открои разликите в икономическия растеж, инфлацията и дълговете като рискове пред балансираното глобално възстановяване от коронакризата.
През юли МВФ прогнозира глобален растеж от 6 процента през 2021 г. В актуализираната прогноза за световната икономика, която ще бъде обявена през следващата седмица, обаче се очаква леко забавяне в темпа на растеж през тази година, съобщи Георгиева.
"Съединените щати и Китай остават жизненоважни двигатели на растежа, въпреки че понастоящем темпото на растеж на икономиките им се забавя. Няколко развити и нововъзникващи икономики продължават да набират скорост, включително Италия и Европа в по-широк план. За разлика от тях, обаче, в редица държави растежът продължава да се влошава, възпрепятстван от ограничения достъп до ваксини и скромния обхват на политическите мерки, особено в някои страни с ниски доходи. Тези различия в икономическото състояние стават все по-трайни. Очаква се до 2022 г. икономическото производство в развитите икономики да се върне към тенденциите отпреди пандемията. Но на повечето нововъзникващи пазари и развиващи се страни ще им бъдат необходими още много години, за да се възстановят. Това забавено възстановяване ще затрудни още повече избягването на дългосрочни икономически сътресения, включително от загубата на работни места, която засяга особено силно младите хора, жените и работещите в неформалната икономика", заяви Кристалина Георгиева в речта си в навечерието на годишните срещи на МВФ и Световната банка, които ще се проведат между 11 и 17 октомври във Вашингтон.
Според Георгиева второто „камъче в нашите обувки“ е инфлацията.
"В редица страни темповете на водещата инфлация нараснаха бързо, като някои от тях отново бяха по-тежко засегнати от други. Въпреки че очакваме ценовият натиск в повечето страни през 2022 г. да намалее, в някои държави с възникващи и развиващи се икономики той вероятно ще се запази. Особена тревога по отношение на инфлацията предизвиква повишаването на световните цени на хранителните продукти с над 30 процента през изминалата година. Заедно с повишението на цените на енергията, това оказва допълнителен натиск върху по-бедните семейства. В по-общ план перспективите за инфлацията остават силно несигурни. Едно по-трайно нарастване на инфлационните очаквания би могло да доведе до бързо повишаване на лихвените проценти и до рязко затягане на условията за финансиране", каза директорът на МВФ.
Третото „камъче в обувката“ по думите й са дълговете.
По оценки на Международният фонд публичният дълг в световен мащаб е нараснал до почти 100 процента от БВП. Това до голяма степен отразява необходимия фискален отговор на кризата, както и сериозните загуби на продукция и приходи вследствие на пандемията.
"И тук се очертава още едно дълбоко разделение между държавите — някои от тях, особено развиващите се страни, са по-тежко засегнати от други. Немалко от тях посрещнаха пандемията с изключително ограничена финансова мощ. В момента те разполагат с още по-малко фискално пространство в бюджетите си и с твърде ограничени възможности за емитиране на нов дълг при изгодни условия. Накратко, те са изправени пред трудни времена и се намират от грешната страна на разделението по отношение на финансирането на фиска", обясни Георгиева.
Директорът на МВФ призова светът да се ваксинира. Тя обясни, че все още можем да постигнем поставените от МВФ, Световната банка, СЗО и СТО цели за ваксиниране на поне 40 процента от хората във всяка страна до края на тази година, и на поне 70 процента до края на първата половина на 2022 година.
"Необходимо е рязко да увеличим доставките на дози за развиващите се страни. По-богатите държави трябва незабавно да изпълнят обещанията си за дарения. Заедно трябва да увеличим възможностите за производство и разпространение на ваксини и да премахнем търговските ограничения върху медицинските изделия. В допълнение към ваксините трябва да преодолеем и недостига на 20 млрд. долара в безвъзмездното финансиране за тестване, проследяване и терапия. Ако не го направим, големи части от света ще останат неваксинирани и човешката трагедия ще добие още по-големи измерения. Този неуспех допълнително ще забави възстановяването. Възможно е през следващите пет години загубите на световния БВП да нараснат до 5,3 трилиона долара", обобщи Кристалина Георгиева.
