Евродепутатите призовават за цялостен набор от мерки и съгласувана политика за сигурност в областта на информационните технологии, както и за подобряване на военната координация в областта на кибернетичната отбрана.
Обща политика в областта на кибернетичната отбрана и значително сътрудничество на ЕС в областта на кибернетичните способности са сред ключовите въпроси, необходими за развитието на задълбочен и силен Европейски съюз за отбрана, подчертават евродепутатите в доклад, приет в четвъртък, 7 октомври.
В речта си за състоянието на Съюза през 2021 г. председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен подчерта необходимостта от политика на ЕС за кибернетична отбрана. Евродепутатите настояват, че е от съществено значение да се преодолее сегашната фрагментация и сложност на всеобхватната киберархитектура на ЕС и да се разработи обща визия за постигане на сигурност и стабилност онлайн.
ЕП препоръчва създаването на съвместно киберзвено, за да се подобри обменът на информация между институциите, органите и агенциите на ЕС и да се насърчи сигурна и бърза информационна мрежа.
Основната заплаха е, че кибертехнологиите често имат двойна употреба (гражданска и военна), затова в блока трябва да има силно взаимодействие между гражданската, отбранителната и космическата промишленост. За разлика от други военни области, инфраструктурата на киберпространството е предимно собственост на частни компании, базирани до голяма степен извън юрисдикцията на ЕС. В резултат на това страните от ЕС стават индустриално и технологично зависими от трети страни. Ето защо евродепутатите предупреждават, че ЕС трябва да стане по-независим по отношение на технологиите, да стимулира иновациите и да инвестира повече в способностите и персонала за киберзащита.
Докладът също призовава за съвместни и координирани отговори на кибератаки, които трябва да включват и НАТО, за да може тези отговори да доведат до налагане на санкции срещу враждебни субекти, застрашаващи интересите на евроатлантическата сигурност.
Евродепутатите също изразяват загриженост относно системното агресивно поведение, демонстрирано по-специално от Китай, Русия и Северна Корея в киберпространството, включително множество кибератаки срещу правителствени институции и частни компании. Докладът споменава и скандала с шпионския софтуер „Пегас“ като пример за това как голям брой журналисти, активисти в областта на правата на човека, избрани представители и други граждани на ЕС са били шпионирани.
