По отколешна българска традиция, у нас най-лесните неща винаги се оказват най-трудни. Да се преброим, попълвайки електронно въпросник или отговаряйки на живо, е поредното ни приключение като граждани. Каквото винаги е било попълването и подаването на електронна данъчна декларация, онлайн гласуването, получаването на сертификати за ваксинация или проверката дали сме под карантина… Получаваме едни указания, но после винаги се оказва нещо друго.
И електронното преброяване тръгна накриво – непрекъснати сривове на сайта, блокиране за щяло и не щяло, груби и нежни хакерски атаки… Срокът на кампанията беше удължен с близо две седмици, но това едва ли ще реши проблемите и ще ни "принуди" да признаем кампанията за успешна. Хората – особено по-възрастните – продължават да изпитват трудности, все още системата периодично отказва да генерира идентификационни кодове или "просто" да изхвърля опитващите се да се преброят. Други все още се притесняват от въпросите, а публично споделените им страхове непрекъснато подхранват масовата психоза в социалните мрежи, че и статистиката ни брои като пилци, че описват имотите ни преди да ни пратят в кланицата, че преброяването, всъщност, е следващото ниво на чипирането чрез ваксините срещу коронавируса…
В интерес на истината, от време на време се появяват и сериозни въпроси. Примерно – как става преброяването на българските граждани, които по време на кампанията са извън България? Отговорът е – меко казано – странен:
никой не може да се преброи електронно,
ако IP адресът му е зад граница. И, ако тези хора не бъдат преброени от член на домакинството им в България, като нищо те ще бъдат глобени.
А какво се случва, ако имотът на човек не е отразен на картата и системата не отчита наличието на такъв адрес? Нищо кой знае какво – човекът просто не получава "съответния" код, а имотът и домакинството остават непреброени.
Онлайн мъката все пак приключи. А преброителите тръгнаха по домовете лично – за да задават въпроси на всички, които не са успели сами да попълнят анкетните карти, и да съберат уникалните кодове на електронно преброените. И тук обаче организацията се оказа лоша. Имаше оплаквания, че на "определени" адреси нито минават преброители, а на "още по-определени" входове дори не оставят бележки, кога ще минат. Този път целта на "световната конспирация" бе формулирана така: тия нарочно не минават и не ни уведомяват кога ще минат, за да ни няма и да ни глобят.
В крайна сметка се оказа, че
събирането на кодовете от самопреброяването не е задължително,
защото НСИ разполага с тях. При това положение обаче се появява нова загадка: защо тогава беше обявен телефон, на който да се обади човек и да продиктува цифрите? Защо сроковът, в който преброителите ще обхождат адресите за въпросните кодове беше удължен? И защо част от преброителите си играха да пишат и разлепят съобщения на коя дата в колко баса ще минат да съберат кодовете на електронно преброените?
Ами стационарните пунктове, в които да отидем с попълнени анкетна карта или да ни помогнат с попълването на място? Броени дни преди кампанията да приключи се оказа, че по-скоро хората трябва да ходят при преброителите, а не обратното. Защото много от преброителите отказвали да рискуват – заради пандемията, заради хаоса и заради нежеланието на много хора да ги допуснат до домовете си. В някои квартали трябвало да бъдат придружавани от полиция, иначе нищо не ставало. Мъж в пернишко село пък реши да стреля по преброителка, а съселяните му го защитиха – тя се легитимирала, но въпреки това той я взел за крадла и решил да се защити…
Само в София не достигат 600 преброители. И затова в някои столични квартали преброяването продължава да е доникъде – за няколко дни трябва да се навакса
с… 80% непреброени домакинства!
Времето за обход било малко, а районите – големи. Ами, ако София беше Токио или Истанбул?
От националната статистика не са сигурни до каква степен още едно удължаване на срока ще има ефект и ще се постигне 100% преброено население. От НСИ се опасяват, че така може да се продължава и цяла година, а желание сред хората да няма. Отново ще чакат до последния момент. След като бе удължен срокът за електронното преброяване, броят на желаещите да се преброят по този начин не се е увеличил драстично. Ако процесът се разтегли много във времето, ще се размие и картината от получените данни. Те отчитат отговорите на хората в конкретен отрязък от времето. Няма как едни да са отговорили на въпросите през септември, а други да са попълнили същата анкета, да кажем през януари.
До момента са преброени малко над 5.7 милиона души или 74.8% от населението. Областите, в които процентът на преброените е много нисък, са Сливен – 63.8% и Кърджали – 66.8 на сто. Във Видин, Монтана и Кюстендил са преброени над 90% от населението. Общо 45 изнесени центъра помагат за успешното приключване на кампанията в столицата, а към вече съществуващите районни пунктове са добавени нови. За електронно преброените, които все още пазят кода си вкъщи, е отворена нова опция –
да го изпратят в НСИ по специално създадена електронна поща.
Често разсъждаваме за недоверието на българина и склонността му да вярва в заговори или да смята, че е безсмислено да участва в дадени процеси, като гласуването например. И как да е иначе?
Гласове се купуват, често организацията на изборния процес е под всякаква критика, а хората винаги са разочаровани от крайния резултат.
Да се ваксинираме ли, ха-ха? След като в болниците се върти черна борса, а информационната кампания скъпа, но за сметка на това жалка? Затова –
300 лева за фалшив сертификат и забравяш за случая.
Преброяването по време на пандемия у нас е като всичко останало по време на пандемия – изборите, здравеопазването, административните услуги, компенсирането на щетите… Всъщност, май пандемията с нищо не ни е виновна, защото тука винаги е било така – хаотично, объркано, създаващо недоверие, будещо презрение.
За нас остава успокоението, че щом един процес не може да се контролира от началото до неговия край, тогава всички заплахи с глоби и санкции също увисват. Щом се стигне до това да ни молят на направим нещо, да удължават сроковете и да разчитат ние да свършим част от работата на институциите, винаги се питаме доколко тогава тази работа е била толкова важна. И винаги сме си отговаряли – като е така, много важно!
Да му мислят китайците, ние все ще се преброим до началото на следващата кампания през 2031 година.
