Щатският долар има потенциал да достигне нови върхови равнища през идните месеци. В подкрепа на зелените пари е заявеното от Федералния резерв изтегляне на паричните стимули, сезонното търсене и кризата на енергийните пазари, предизвикана от недостига на природен газ.
Доминиращата позиция на американската валута изглежда безспорна след като инфлационният натиск качи доходността на държавните облигации и опасенията от задаваща се стагфлация затвърди авторитета й на спасително убежище.
Оптимизмът на играчите не бе помрачен и не свали доларовите котировки дори след разочароващите данни за пазара на труда в САЩ през септември в очакване американските централни банкери да започнат да редуцират покупките на активи още през ноември. На практика пазарите разчитат инфлационните сигнали като допълнително доказателство, че лихвените проценти в Америка ще започнат да се повишават по-рано, което ще качи доходността на дълговите книжа и ще даде рамо на зелените пари. Фючърсните контракти на федералните фондове вече залагат 95% шанс за лихвен ръст до ноември 2022-ра и 50% вероятност това да се случи до края на септември.
Реалната сила на най-голямата световна резервна валута рискува да повдигне вълна от капиталови потоци на пазарите.
С което да попари допълнително рисковия апетит, който и без това вече доста е намалял, защото подскачащите цени на енергията препращат към стагфацията в стил 70-е години на миналия век. Годината започна с отрицателни нагласи към зелените пари и от известно време инвеститорите са притиснати да преосмислят залозите си в хода на техния възход.
Стратези на "Рабобанк" и на "Саксобанк" са сред експертите, които вещаят по-нататъшно поскъпване на щатския долар, защото доходността на облигациите върви нагоре, а търсенето на активи на развиващите се пазари е вяло.
Мнозинството анализатори очакват американската валута да е особено силна към конкурентите си с ниски лихви, каквито са еврото и японската йена, защото техните централни банки ще изостанат от Федералния резерв в повишението на лихвените проценти.
Прогнозите за Европейската централна банка са тя да задържи без промяна паричната си политика през следващите две-три години, което работи в полза на дългите доларови позиции.
Доходността на американските двугодишни ДЦК е с близо 100 базови пункта над възвръщаемостта на европейските конкуренти и с 45 базови точки над японската. За базовия десетгодишен държавен дълг разликата отново е в полза на щатския – 173 пункта над доходността на книжата на еврозоната и 152 точки над тази в Япония.
Безпрецедентният скок на енергийните котировки също е ключов двигател на подема на долара като същевременно вреди на еврото. Двойката евро/долар се колебае в близост до най-ниските си стойности от юли 2020-та насам, което се дължи отчасти на нарастващата сила на зелените пари. В късния следобед на 13 октомври еврото се разменяше срещу 1.1546 долара.
Ролята на долара като спасително убежище е сравнително ново явление.
По правило в сложна обстановка на глобални кризи от всякакъв характер валутните търговци посягат към японската йена и швейцарския франк. В момента обаче непостижимата ликвидност и разширяващият се спред на доходността в полза на американския дълг са се превърнали в магнит за пазарните играчи.
Доларовият индекс, който отчита пазарната оценка на зелените пари към кошница от основните им валутни конкуренти, скочи над 94.50 пункта – стойност, която за последен път бе "посетена" в края на септември 2020-та и се охлади до 94.33 точки в следобедната търговия на 13 октомври.
Японската йена е особено уязвима от коктейла от високите цени на енергията и растящата доходност на щатските облигации.
Като капак, "Бенк ъф Джъпен" вероятно ще е сред последните значими централни банки, които ще качат лихвените проценти.
Японската валута е най-слаба към американската от декември 2018-та с котировката си от 113.67 йени за един щ. долар. Йената е отслабнала и към всеки от конкурентите си от Г-10, като британският паунд, еврото и австралийският долар се търгуват в близост до най-високите си цени за последните три месеца.
Сривът на йената заплашва да задуши крехкото икономическо възстановяване на Япония от пандемията от COVID-19 като направи вече поскъпналите суровини още по-скъпи. Страната е особено уязвима към възхода на петролните котировки, защото задоволява нуждите си от от суров петрол почти изцяло от чужбина. И по-евтината валута оскъпява вноса и редуцира фирмените печалби докато те полагат усилия да абсорбират по-високите си разходи вместо да ги прехвърлят на домакинствата.
Комбинацията от по-високи петролни котировки и по-слаба йена тласна септемврийската инфлация, измерена чрез производствените цени, до най-високата й стойност за последните 13 години, показват официалните данни на "Бенк ъф Джъпен", публикувани на 12 октомври.
Валутни анализатори на "Джей Пи Моргън" очакват 114 йени за един долар до средата на 2022-ра. А екип на "Ситигруп глоубъл маркетс Джъпен" вещае дори 114.50 йени за един долар в близко бъдеще.
Стагфлационните страхове се трупат, но стратезите на някои от най-големите банки от Уолстрийт съветват клиентите си да започнат да купуват акции при всяко "потъване" на борсовите котировки.
Сред тях е екипът на "Голдмън Сакс Груп" и на "Джей Пи Моргън Чейз", които твърдят, че инфлационният скок е временен и опасенията от стагфлация ще започнат да избледняват.
Анкета на "Дойче банк" сред пазарни експерти, огласена на 11 октомври, констатира, че мнозинството от участниците очакват още 5% спад на котировките на акциите до края на годината. Както и "доста силен консенсус", за появата на някаква форма на стагфлация.
"Голдмън Сакс" и "Джей Пи Моргън" не са съгласни със заключенията на колегите си. И смятат, че достигнатите борсови "падини" са добра възможност за "пазаруване", защото 5-процентови отстъпления са били обичайни и в миналото.
Оптимизмът на акулите от Уолстрийт се споделя и от все по-голям брой техни колеги, сред които са и стратезите на "Ю Би Ес уелт мениджмънт". Те смятат, че сегашният скок на потребителските цени, който до голяма степен се дължи на ръста на енергийните разходи, е временен, защото енергийният пазар вероятно ще се успокои и стабилизира през идната година. Другият им основен довод е, че централните банки по-скоро ще "преглътнат" високите цени на енергията вместо да реагират преждевременно с парични ограничения.
