Европейската комисия излезе с пореден доклад относно прилагането на Директивата за нитратите (въз основа на данни за периода 2016 – 2019 година).
В него тя предупреждава, че нитратите все още причиняват носещо вреди замърсяване на водите в Европейския съюз. Това е опасно, защото завишеното съдържание на нитрати във водата е вредно както за човешкото здраве, така и за екосистемите. Причината е, че то води до изчерпване на кислорода и еутрофикация.
Макар че има държави, където националните органи и земеделските стопани са успели да постигнат пречистване на водите си и отчитат от това положително въздействие върху снабдяването с питейна вода, върху биологичното разнообразие, и върху сектори като рибарството и туризма, то в много части на ЕС прекомерното наторяване продължава да бъде проблем.
Съгласно доклада на ЕК България е сред страните, в които замърсяването на водите с нитрати следва спешно да бъде намалено. В същата категория попадат и Кипър, Естония, Франция, Италия, Португалия и Румъния. В доклада е обърнато внимание, че макар и държавите членки да са докладвали какво е качеството
на водите на тяхна територия, е видно, че има райони със замърсяване на водата, които не са включени в УЗНЗ – т.е. в уязвимите на замърсяване с нитрати зони.
България, Кипър, Испания, Естония, Латвия и Португалия имат голям брой горещи точки, които не са включени в тези УЗНЗ или уязвими на замърсяване с нитрати зони (УЗНЗ).
Белгия, Чешката република, Дания, Германия, Финландия, Унгария, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша и Испания са другата група държави, които са изправени пред най-големи предизвикателства при справянето със замърсяването с хранителни вещества от селското стопанство.
Според комисаря по въпросите на околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс прилагането на Директивата за нитратите през последните 30 години е довело до цялостното повишаване качеството на водите в ЕС, но ритъмът на промяната не е достатъчно бърз, за да се предотврати увреждането на човешкото здраве и да се съхранят крехките екосистеми.
Ето защо според Синкявичюс, в съответствие с Европейския зелен пакт, са необходими спешни действия за постигане на устойчиво селско стопанство и защита на така ценното ни водоснабдяване.
Въпреки че концентрациите на нитрати са намалели и в повърхностните, и в подземните води в ЕС в сравнение с положението преди приемането на Директивата през 1991 г., според доклада през последното десетилетие постигнатият напредък е незначителен. Все още за много държави членки замърсяването на водата с хранителни вещества от селското стопанство е сериозен проблем.
За периода 2016 – 2019 г. в държавите членки е регистрирано надвишаване на пределно допустимата концентрация на нитрати, определена за питейната вода. То е отчетено при 14.1% от подземните води. Според констатациите водата, докладвана като еутрофна в ЕС, представлява 81% от морските води, 31% от крайбрежните води, 36% от реките и 32% от езерата.
В доклада се посочва още, че ЕК ще предприеме действия за подобряване качеството на водата, тъй като това е предпоставка за постигане на целта на Европейския зелен пакт за намаляване на загубите на хранителни вещества с поне 50% до 2030 година. Очаква се това да стане на национално и регионално равнище със засилени мерки в повечето държави членки .
Независимо че качеството на националните програми за действие като цяло се е подобрило, в много случаи въведените мерки не са достатъчно ефективни за борба със замърсяването в области, в които селскостопанският натиск се е увеличил. Също така в борбата със замърсяването с нитрати на национално равнище трябва по-добре да се отчита въздействието на изменението на климата.
