В становището си до Конституционния съд (КС) Върховният административен съд (ВАС) също се обяви срещу последните промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Делото е образувано по искане на омбудсмана Диана Ковачева, с което тя атакува прехвърлянето на куп общинарски отговорности по уреждане на уличните регулации върху собствениците на имоти, строителните предприемачи и инвеститорите. Спорните текстове стигнаха до КС, след като управляващото мнозинство в 44-ото Народно събрание не се съобрази с президентското вето и прегласува спорните текстове.
С поправките в строителния закон беше регламентирано правото на местната власт да не издаване на разрешение за строеж при неприложена улична регулация, както и отказът да въвежда строежа в експлоатация, ако не са изградени връзки към уличната мрежа или цели улици. Така предприемачите и собствениците на имоти бяха принудени, първо – да даряват части от строителните площадки за улици, второ – да изграждат тези улици за своя сметка, и трето – да ги подарят на съответната община (т.е. да ги отчуждят безвъзмездно в нейна полза).
Аргументът за узаконяването на тази схема е един:
общините нямали пари за отчуждителни процедури.
Строително-архитектурният бранш моментално реагира на този опит да бъде превърнат в заложник на общинарското бездействие. От името на управляващите обаче "взе думата" не някой представител на компетентна институция (парламент, правителство или министерство), а групата на ГЕРБ-СДС в Столичния общински съвет.
„Промените в ЗУТ, които главният архитект на София предложи и бяха приети от Народното събрание, са експертно изработени и продиктувани от реалността в градоустройствените процедури и практики. Те целят единствено въвеждане на ред в строителството, за да се гарантира хармонична и качествена среда на живот…
Столична община ще продължи да отчуждава терени за улици и публична инфраструктура според възможностите на бюджета, ще продължава да създава среда за инвестиции, отговарящи на нуждите на постоянно нарастващото население на града ни. Промените в ЗУТ обаче ни дават възможност да не допускаме появите на нови квартали в подвитошката яка или в софийското поле, докато не изградим необходимата за добро качество на живот инфраструктура. На практика, така се спира възможността в улиците да остават частни имоти и да се стига до прецеденти, като затваряне на улици или частни улици заради реалната липса на общинска собственост върху част от уличната мрежа в квартали като „Витоша ВЕЦ Симеоново“, „Манастирски ливади“, „Малинова долина“ „Кръстова вада“ и др.", посочиха от групата на ГЕРБ-СДС.
Аргументите, с които омбудсманът поиска КС да отмени въпросните разпоредби, звучат точно обратното:
тези норми пречат на собственика да строи върху имота си
или да ползва новопостроената си сграда. Тоест – въпросните поправки представляват "прекомерна намеса в правото на собственост и влизат в противоречие с конституционните гаранции за защита и неприкосновеност на частната собственост".
В прицела на искането е новата разпоредба на чл. 148, ал. 16 от ЗУТ: "Разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т. ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот".
В становището на ВАС са посочени и конкретните хипотези за издаване на разрешение за строеж, които изискват приложен ПУП. Първата е със сключването на окончателни договори между собствениците на имотите, засегнати от предвижданията в подробния устройствен план. Втората – с изплащане на обезщетенията по отчуждителни производства, които трябва да започнат в срок
от 10 години след влизане в сила на плановете
за изграждане на улиците:
„Докато първата хипотеза обвързва собствениците на съседни УПИ-та да сключат окончателни договори за уреждане собствеността върху придаваеми по регулация части от тях към имотите им, втората хипотеза зависи изцяло от волята и желанието на общинската администрация да започне и да приключи отчуждително производство за частите от УПИ, попадащи в трасето на предвидената улица. Прилагането на уличната регулация е право и задължение на общината…“
ВАС подчертава, че целта на атакувания чл. 148, ал. 16 ЗУТ е планът за улична регулация да е приложен преди началото на строителството, за да бъде обезпечено изграждането на техническата инфраструктура, т.е. на улиците. Като и че е въведеното ново условие несъразмерно ограничава правото на собственост.
За другата оспорена пред КС разпоредба – добавката към чл. 178, ал. 3, т. 5, която
изключи строежите в териториите с ниско застрояване от забраната
за въвеждане в експлоатация при неизградени улици, е посочено че тя поставя в неравностойно положение различните инвеститори, тъй като забраната остава за завършените строежи в територии за средно и високо застрояване.
През октомври 2020 г., по искане на Висшия адвокатски съвет, КС обяви за противоконституционен друг ключов текст в ЗУТ. Става дума за 15-годишния срок за отчуждаване на частни имоти, предназначени по устройствените планове за озеленени площи, в рамките на който не може да се иска изменение на това предназначение.
Режимът засягаше огромен брой граждани и юридически лица, които бяха длъжни да плащат всички местни данъци и такси за имотите си, безвъзмездно блокирани в полза на общините. По същото конституционно дело, като действащо в разрез с основния закон беше отменено и изключването на общите устройствени планове от съдебен контрол.
