Когато лидерите на страните от Г-20 се съберат за срещата си в Рим на 30 и 31 октомври, няма да имат време за губене. Пандемията, икономическото възстановяване, проблемите на климата ги чакат. За да се справят с тях, те ще трябва да вземат ефикасни решения – на фона на отсъствието на знакови световни лидери.
Италианското правителство е организирало ротационното си председателство на форума, чиято кулминация ще е този уикенд, под тройното мото "Хора, планета, просперитет", което придава еднаква тежест на здравеопазването, околната среда и икономиката. Посланието отговаря на момента, тъй като устойчивото икономическо развитие, което обикновено е водещата грижа на Г-20, не би било постижимо, ако националните правителства не се справят както с коронавирусната криза, така и с проблемите от промяната на климата.
Г-20 не е базирана на договор многонационална организация, имаща право да приема правно обвързващи решения, още повече да ги налага. Групата е консултативен форум, даващ възможност на най-големите развити и развиващи се световни икономики да хармонизират подхода си към водещите световни проблеми. Ефективността на Г-20 се определя от това доколко успяват да предизвикат колективни действия в рамките на официалните международни организации като Световната банка, Международния валутен фонд, Световната търговска организация, Световната здравна организация и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, както и осигуряване на средства за изпълнението им.
Кое би определило срещата като успешна?
На първо място, Г-20 трябва да помогне на света да приключи с коронакризата. До момента над 60% от населението на богатите страни е получило поне по една доза от ваксина срещу Ковид-19, докато в бедните страни с поне по една "игла" са под 4 на сто. Неравенството във ваксинирането удължава пандемията, предизвиква хаос във веригите за доставки (вижте асортимента в ИКЕА, ако не вярвате) и забавя възстановяването в страните с ниски и средни доходи.
Многостранната лидерска група за действие, състояща се от ръководителите на МВФ, СЗО, Световната банка и СТО вече представи план за ваксиниране на поне 40 на сто от населението във всяка страна до края на 2021-ва и най-малко 60 на сто до средата на 2022-ра. За целта ще трябва да бъде осигурено нужното финансиране, но и да бъдат премахнати бариерите пред търговията с ваксини и лекарства, както и да бъде подкрепено производството на ваксини в страните с малки и средни доходи. ЕС, Съединените щати, Япония и Великобритания подкрепят създаването на Световен борд за здравни заплахи по подобие на създадения в резултат на световната финансова криза Борд за финансова стабилност. Срещу тази иде обаче са новите гиганти от БРИКС – Бразилия, Русия Индия, Китай и Южна Африка.
Следващата задача е да се вземат решения за климатичните проблеми. Форумът на Г-20 се провежда непосредствено преди Конференцията на ООН по изменението на климата, която ще се проведе в шотландския град Глазгоу, известна и под името COP26, тъй като е 26-ото международно обсъждане на глобалното затопляне от 1995-а насам.
Очаква се събитието в Глазгоу да надгради постигнатото от Парижкото споразумение през 2015-а, като от участниците ще се очаква да обявят по-амбициозни цели за намаляване на въглеродните емисии.
Още Рим обаче ще даде ясен знак
дали срещата в Глазгоу ще бъде успешна. Ако най-богатите страни в света поемат ясен ангажимент за необходимостта от справяне с климатичните промени или някои от тях представят амбициозни планове за преминаване към зелена енергия, това дава надежда за положителни резултати след седем дни в шотландския град.
Очакванията обаче не са високи. Срещата се провежда насред критична ситуация в енергетиката, заради която в целия свят поскъпнаха електричеството и горивата, което накара редица страни да увеличат употребата на изкопаеми горива.
Еко активистите са нащрек
Третият приоритет на Г-20 се очаква да е подпомагане на неравномерното глобално възстановяване, показващо признаци на забавяне. Неотдавна МВФ намали прогнозата си за растеж за 2021-ва и предупреди за "опасно разминаване в икономическите перспективи на страните". Макар че развиващите се пазари умело се възстановиха от финансовата криза от 2008-а, развитите икономики се справят по-добре сега, при пандемията. Много страни с ниски и средни доходи силно задлъжняха, а скоро могат да се окажат в още по-сложна макроикономическа ситуация, тъй като централните банки
затягат паричната си политика
с цел да контролират инфлацията. Г-20 биха могли да проправят път не само към реструктуриране и опрощаване на дългове, но и към осигуряване на нови кредити, включително от международните финансови институции.
Действието на създадената от Г-20 Инициатива за суспендиране на обслужването на дълга, от която са се възползвали 46 страни с ниски доходи, приключва в края на тази година, а новата Обща рамка за третиране на дълга още не е готова да влезе в действие. Затова в Рим лидерите на Г-20 би трябвало да удължат срока на Инициативата с още една година и да включат в нея и страните със средни доходи, както неотдавна поиска генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.
Сянка върху представителността на форума в Рим хвърля
отсъствието на знакови световни лидери
като руския президент Владимир Путин и китайския му колега Си Дзинпин. Путин съобщи, че поради тежката обстановка с пандемията в Русия ще участва в срещата дистанционно, чрез видеовръзка. Подобни са съображенията и на китайския лидер, който не е излизал от страната си от началото на пандемията, но също ще присъства виртуално.
Западните наблюдатели (особено в САЩ) са раздвоени относно ефекта от отсъствието на президента на Китай – основният геополитически съперник. Според Джейк Съливан, съветник по национална сигурност на американския президент Джо Байдън, това ще даде възможност САЩ и ЕС да се представят в Рим като "енергични и единни" и да определят дневния ред на срещата.
САЩ могат да общуват с Китай и Русия чрез други канали, изтъкна Съливан и подчерта, че Белият дом продължава да проявява интерес към двустранна среща между Байдън и Си до края на годината. Други наблюдатели обаче изтъкват, че невъзможността за лична среща между лидерите в Рим ще затрудни преодоляването на напрежението между САЩ и Китай, а оттам – и възможността за постигане на консенсус между страните от Г-20.
