Дигитализацията на трудово-отчетните процедури и документи ще спести време и пари на работещите, работодателите и държавната администрация. А и така ще генерира реално увеличение на доходите на хората и на приходите на компаниите и в държавния бюджет. Допълнителни ефекти ще бъдат намаляване на административната тежест върху бизнеса, ограничаване на сивия сектор в икономиката и чувствително подобряване на сигурността на съхранение на трудово-осигурителната информация. Тези положителни ефекти ще бъдат постигнати, ако се модернизира сравнително архаичното българско трудово законодателство и възможностите за цифровизация бъдат заложени при бъдеща оптимизация на Кодекса на труда и съпътстващите го нормативни документи. Това показва анкета на Сдружението за модерна търговия.
Задължителни първи стъпки в тази посока са въвеждането на електронни трудови книжки, трудови досиета и болнични. Дигитализацията на тези документи, както и на процедурите, свързани с достъпа до тях и актуализациите им, би минимизирала напълно излишния трафик на хора с хартиени документи между работодатели и институции и би намалила времето за обработката им. В случая с болничните листове например, компаниите своевременно ще получават документите в електронен вид и ще отпадне необходимостта заболелите служители лично да ги предават, което не само е излишен разход на време, но и представлява риск за здравето на хората. В същото време цялата информация за работещите ще е много по-сигурно поддържана и много по-лесно достъпна както за служителите и фирмите, така и за администрацията.
Важен ефект от цифровизацията на трудовите документи и процеси ще е и освобождаването на финансов ресурс на компаниите и повишаването на приходите в бюджета. Според проучване на Българската асоциация за управление на хора, за обработване и поддържане на трудови книжки и досиета са необходими поне един специалист по човешки ресурси на 3000 служители, или около 6 млн. лева годишно за заплати, които ще бъдат спестени. Друг пряк резултат от дигитализацията ще е и ограничаването на сивия сектор, което ще доведе до ръст на приходите от осигуровки и данъци в държавния бюджет.
Необходимостта от дигитализация на трудово-правните процеси е подкрепена и от заместник-председателя на БСК Мария Минчева. Според нея „бъдещето е на дигиталния свят и вече не е необходимо информацията да се пази на хартия, тъй като 90% от нея е достъпна в дигитален формат.“ В тази връзка икономистът от ИПИ Петър Ганев допълни, че „дигитализацията трябва да навлезе както в производствените предприятия, така и в сферата на услугите, но всичко трябва да е удобно за бизнеса и за хората.“
Според членовете на Сдружението за модерна търговия съществени предизвикателства пред бизнеса в областта на трудовото законодателство са приемането на множество трудови закони и подзаконови актове. В тази връзка експертът по трудово право доц. Андрей Александров, отбелязва: "В България има море от регулации и служителите, които ги прилагат се изгубват в нормативните актове“.
Други недостатъци според ритейлърите са и неефективна работа на трудовата администрация, провеждането на кампанийни проверки от Инспекция по труда на големи работодатели с множество обекти в цялата страна, неяснота при управлението на работното време и ограничения за полагане на извънреден труд и трудности при наемане на служители от страни извън Евросъюза.
Според членовете на Сдружението за модерна търговия държавата трябва да приема бизнеса като партньор в подобряването на бизнес средата у нас, важна част от което е и развитието на трудовото законодателство. Освен това е необходимо правната тематика по теми като работното време, разрешителни за работа на чужденци и на непълнолетни лица, различните режими на командироване и така нататък да се съберат на едно място.
Друг трудово-правен проблем, с който държавата трябва да се справи, е сивата икономика. Работодателите, които са коректни и плащат всички данъци и осигуровки, страдат от нелоялна конкуренция от други работодатели, които плащат по-високи възнаграждения за сметка на спестени разходи към бюджета. Едно от решенията, които се предлагат е да бъде въведена нормативна промяна, предвиждаща заплащането на трудовите възнаграждения да става единствено по банков път и да се изключи възможността за заплащане на заплати „по ведомост“. Така в държавния бюджет ще влизат повече приходи, а служителите ще се осигуряват върху реалния си доход, което ще им донесе по-голяма социална сигурност. Освен това ще се повиши лоялната конкуренция между компаниите на пазара.
