Хиляди мигранти се опитват да нахлуят в Полша през границата с Беларус, като режат загражденията от бодлива тел и ги катерят с помощта на клони. Атаката бележи кулминация на кризата по източната граница на ЕС, продължаваща от месеци. А управляващите във Варшава се възползват от нея.
Полският вътрешен министър заяви на 8 ноември, денят на най-мощната атака, че е отблъснал незаконната инвазия и ситуацията е под контрол. Министърът на отбраната публикува видео, на което полски граничен полицай пръска през границата с химически спрей мъж, който се опитва да среже заграждението. Имигранти замерят полицаи с предмети. Беларуски медии показаха хора, използващи пръти и клони, за да се прехвърлят през оградата, а над тях кръжат хеликоптери. На публикувано по-късно от полското министерство на отбраната видео са виждат мигранти, готвещи се да пренощуват в палатков лагер до границата.
"Започна координиран опит за масово навлизане в Република Полша на мигранти, използван от Беларус за хибридна атака срещу Полша", заяви Збигнев Зарлин, говорител на полските сили за сигурност. Като отбеляза, че това е и източната граница на НАТО, Зарин подчерта, че "големите групи мигранти са изцяло
контролирани от беларуските служби
за сигурност и армия". Той обвини беларуския президент Александър Лукашенко в опит за дестабилизация на Полша и другите страни от ЕС с цел натиск върху блока за отмяна на санкциите срещу Минск, наложени след грубото потъпкване на протестите през лятото.
Според говорителя на полското правителство Пьотр Мюлер от другата страна на полската граница са струпани между 3 и 4 хиляди мигранти. Това струпване задълбочава започналата от месеци криза, при която управляващите в Беларус окуражават мигранти от Близкия изток и други райони да влизат нелегално в ЕС, най-напред през Литва и Латвия, а сега главно през Полша.
Антон Бичковски, говорител на беларуската комисия за охрана на държавната граница, заяви пред Асошиейтесд прес, че мигрантите на границата желаят да "упражнят правото си да кандидатстват за бежански статут в ЕС" и не представляват заплаха за ничия сигурност.
Масивното струпване обаче е възприемано като заплаха от Полша и другите европейски страни, включително Германия, която е крайната дестинация на повечето мигранти. Щефан Зайберт, говорителят на канцлерката Ангела Меркел, каза пред репортери в понеделник, че "беларуският режим
действа като трафикант на хора".
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова 27-те страни от съюза да приемат допълнителни санкции срещу беларуските власти, отговорни за "хибридните атаки". Тя съобщи, че заместник- председателят на Еврокомисията Маргаритис Схинас и първият дипломат на ЕС Жозеп Борел ще пътуват до главните страни на произход на мигрантите, за "да подсигурят, че предпазват сънародниците си от това да попаднат в клопката, заложена им от беларуските власти".
Представители на ЕС изразиха надежда, че Полша най-сетне ще приеме помощ от Европейската агенция за гранична и брегова охрана – Фронтекс, която управляващите в страната националисти досега отказваха.
Полският министър на отбраната Мариуш Блашчак съобщи, че над 12 000 войници са разположени на границата и доброволните Сили за териториална отбрана са вдигнати под тревога. След спешна среща за граничната криза полският премиер Матеуш Моравецки пък написа във Фейсбук, че
полската граница е "свещена",
а "не просто черта на картата".
Всъщност кризата дойде в най-подходящия момент за управляващата партия "Право и справедливост". Подкрепата за нея в последно време спадна, след като заради наложените от нея рестрикции за абортите една бременна млада жена почина от сепсис, защото лекарите нямаха право да премахнат увредения й плод. Хиляди хора излязоха по улиците на протест, а последните проучвания показаха, че макар и най-популярна партия, "Право и справедливост" събира по-малко подкрепа от двете главни опозиционни партии, взети заедно.
Мариуш Блашчак (вляво) и Матеуш Моравецки в района на кризата
Граничната криза обаче отклони вниманието от въпроса за абортите и даде на управляващите възможност да ударят по опозицията. За отбелязване е, че усилията на Варшава да защити границата си получиха подкрепа и от държави и институции, които иначе я критикуват за потъпкването на върховенството на закона, като Нидерландия, Германия и Еврокомисията.
Контролираните от държавата медии поведоха
атака срещу опозицията.
Държавният новинарски телевизионен канал TVP Info излъчи в неделя материал, озаглавен "Опозицията подкрепя мигрантите и Лукашенко". В понеделник пак в него бе съобщено, че "хибридната война срещу Полша е подкрепяна от някои политици от полската опозиция и поддържащи ги медии".
Проблемът на опозиционните партии е, че нямат ясна и единна позиция за ситуацията на границата. Твърдият подход на правителството е популярен, но някои от поддръжниците на опозицията имат съображения от хуманитарен характер. Някои леви политици призовават да се допускат мигранти и да им се дава статут на бежанци, други са по-предпазливи, но не изказват подкрепа и за твърдия подход на властите.
Доналд Туск, лидерът на опозиционната партия "Гражданска платформа", председател на Европейската народна партия и експредседател на Европейския съвет, възприе предпазлив подход. Той осъди начина, по който правителството провежда граничната си политика, но и заяви, че то е право да отказва достъп до страната на хиляди мигранти без документи.
"Полските граници трябва да бъдат здраво затворени и добре охранявани", каза той през август, когато започна кризата, но в понеделник директно се обърна към Моравецки с думите
"Мигрантите не са политическо злато".
А заместник вътрешният министър Павел Шефернакер му отговори с една дума: "Негодник".
При всяко положение опозицията е в много трудна ситуация. Тя трябва или да се откаже от критиките си към управляващата партия и да подкрепи усилията на властите за защита на границата, или рискува да бъде обвинена в държавна измяна и да изгуби подкрепата на гласоподавателите, които са разтревожени от неконтролируемия приток на мигранти.
