Уважаеми госпожи и господа, скъпи приятели,
За мен е наистина удоволствие да се присъединя към вас на този форум. Преди всичко темата, която е избрана днес от организаторите, – вестник БАНКЕРЪ, не може да бъде по-навременна, по-актуална и в същото време да не провокира раждането на различни мнения и идеи. Необходимо е да признаем ролята на технологиите и на иновациите като ключови фактори за глобалното възстановяване и устойчивото развитие, но е важно значението на ролята на политиките за създаване на благоприятна, приобщаваща, отворена, справедлива и недискриминационна цифрова икономика. Икономика, която насърчава прилагането на нови технологии и позволява на бизнеса и на предприемачите успешно да продължат напред, като същевременно защитава потребителите, давайки им възможност да се справят с предизвикателствата, свързани с поверителността, защитата на данните, интелектуалната собственост и сигурността.
През последната година и половина пандемията ни научи на много уроци – как да работим от вкъщи, как да организираме виртуални срещи и конференции по целия свят. Научи ни как можем да бъдем заедно и по какъв начин да решаваме проблемите, които и такива конференции като тази поставят.
Важен на тази конференция е фокусът, свързан с необходимостта от стабилност в управлението на финансовите услуги и устойчивост – тема, която вие вече засегнахте преди малко. Изключително важно е, че малко преди пандемията точно ние започнахме трансформацията към така нареченото отворено банкиране. Разбира се, пандемията ни настигна. В съвременните банкови услуги няма как двете измерения – зелено и цифрово да не са взаимосвързани. Нещо повече те са взаимнозависими – съдбата на едното зависи от другото.
Добре е да сме наясно и да сме фокусирани върху това как дигитализацията може да подкрепи зелената и устойчивата финансова програма – както в Европа, така и в нашата страна. Нека се замислим какъв ще бъде нашият принос.
В България през последните 18 месеца, по време на пандемията, банките като цяло се оказаха устойчиви и способни да подкрепят нашата икономика, най-вече защото бяха по-добре капитализирани, по-малко задлъжнели и имаха повече ликвидност, отколкото преди десетилетие. Това беше сериозен тест също така и за рамката, която създадохме след последната финансова криза. В същото време няма как да не отбележим и факта, че България е една от последните страни в Европа, която се присъедини към системата SEPA за незабавни разплащания. Дори към настоящия момент не съм много сигурен колко от банките активно предлагат и прилагат тази схема и по какъв начин осъществяват така наречените възможности за пълен достъп на клиентите през различни устройства и през различни апликации да им предоставят достъп именно чрез тях до сметките им и да имат възможност да прилагат различен тип услуги на така наречените трети страни, които да внасят иновативност в разплащанията в страната.
Преди няколко дни (на 26 или 27 октомври) Европейската комисия прие така наречения Банков пакет 2021. Той е в отговор на световната финансова криза за по-добро регулиране на банките. Във втората част на пакета се отделя специално внимание на финансовата стабилност в контекста на климатичните промени. Ясно се подчертава, че преходът към климатична неутралност води до рискове, които банките ще трябва да управляват в името на финансовата стабилност. Обръща се внимание на необходимостта от интегриране на тези рискове в потенциалната рамка на Европейския съюз.
Въвеждат се специфични изисквания и това смятам, че ще бъде важно за всички банки. Това са специфични изисквания към банките за прилагане на системно управление на така наречените екологични, социални и управленски рискове. Поради тази причина Европейският банков орган ще ускори работата си по възможните потенциални правила за зелени и кафяви активи. В банковия пакет се предоставят повече правомощия на надзорните органи, които наблюдават банките в Европейския съюз с цел проверка на висшето ръководство – засилва се вниманието какви висши ръководства управляват банките в целия Европейски съюз.
В отговор на случая с Wirecard (според обвинението бившият му шеф с двама служители на компанията са участвали в заговор за придобиването на около 3.2 млрд. евро – бел.моя) Европейската комисия прави две специфични подобрения. Първото е за по-ясни правила за работа с финтех групи, които се занимават с банкови дейности. Тези по-ясни правила ще бъдат публикувани съвсем скоро. Второто – минимални изисквания за надзор на независимост, например, за избягване на потенциални конфликти на интереси от страна именно на финтех компаниите.
Преди една година Европейската комисия публикува дигиталния финансов пакет, който включваше четири стълба. Първият стълб бе така наречената дигитална финансова стратегия. Вторият стълб е стратегията за разплащанията на дребно. Третият стълб е законодателни промени на Европейската комисия за внедряване и използване на криптоактиви. Четвъртият стълб е дигитално оперативна устойчивост на финансовите услуги.
Чрез цифровия финансов пакет Европейската комисия се опитва да проправи пътя към суверенна и силна Европа в областта на иновативните финансови услуги. Целта на една такава финансова стратегия е да направи европейските финансови услуги по-достъпни и да стимулира отговорни иновации и конкуренция между доставчиците на такива услуги. Това ще намали разпокъсаността на цифровия единен пазар – ще премахне така наречената фрагментация, а също така ще подобри възможността за по-голям избор от гледна точка на потребителя. По отношение на този стълб е изключително важно въвеждането на електронната идентификация.
Стратегията гарантира, че правилата на ЕС за финансовите услуги са подходящи за дигиталните промени, които следват като цялостна стратегия в пакета, както управлението и анализът на данните стават приоритет на Комисията с цел да могатда се използват три вида данни. Това са така наречените отворени данни, които ще могат да се споделят между публичните институции, за да може да се решават редица проблеми – включително климатичните, които са на дневен ред.
На следващо място са споделените данни – такива, които могат да бъдат и отворени, и затворени. И не на последно място са затворените данни за всяка една корпорация, за всяка една институция. Важно е да се обсъди и изясни политиката и целите на Централната банка по отношение на електронните плащания в контекста на Европейската платежна стратегия. До този момент лично аз не съм видял и не съм прочел цялостна стратегия за платежната инфраструктура в България от страна както на Централната банка, така и на всички регулаторни органи, които имат отношение към така наречените финтех компании. Като например Комисията за защита на конкуренцията, която до момента не е публикувала стратегия за защита на инвеститорите и за защита на потребителите, каквато стратегия има в много европейски страни.
Какво по-конкретно би могло да означава това днес от гледна точка на внедряването на дигиталната финансова стратегия и на стратегията за плащанията на дребно?
Първо, специално за плащанията на дребно – инфраструктурата на плащанията трябва да бъде отворена и рентабилна. От изключително важно значение е тя наистина да бъде отворена – в пълния смисъл на тази дума, а не само с някакви апликации, които всяка една от банките е публикувала, за да се отметне едно регулаторно изискване, без да го спази в неговото съдържание.
В нашия конкретен случай европейският обхват на решенията и използването на стандартизацията са важни двигатели за това да могат да бъдат установени точно такъв тип отвореност и рентабилност. Оперативната съвместимост на различните инфраструктури изгражда ефективност на системно ниво.
Съществено е да се отбележи и възможността за равен достъп до всички инфраструктури – не само тези в страната, а и тези в Европа. Заради това говорим за премахване на така наречената фрагментация на пазарите, която съществува и към настоящия момент. Второ, електронните разплащания трябва да бъдат така разработени, че да могат да обхващат нуждите на всички потребителски групи.
Обръщам внимание, че Европейският платежен съвет съвместно с Европейския банков орган успяха да наложат премахване на дискриминацията на определени IBAN-и по отношение на вече въведените SEPA незабавни плащания, тъй като в началото съществуваше именно такъв тип IBAN-дискриминация.
Редно е да гарантираме, че развитието на иновативните услуги, базирано на електронни платформи, не води до изключване на определена група потребители. Ключът е услугите да бъдат лесни за използване и широко достъпни.
В най-смелия нов дигитален свят е от изключителна важност да обърнем особено внимание на финансовата грамотност. Тук е мястото да кажем, че финансовата грамотност зависи от начина, по който ние ще информираме клиентите – начинът, по който ние ще можем да обясним необходимостта от ползване на една или друга платформа и какви са нейните преимущества.
Пример затова са незабавните плащания, за които говорих досега – в повечето страни от Европейския съюз наблюдаваме окуражаваща тенденция, при която незабавните плащания са приемат от банките като една нова норма и като процедура по подразбиране. Тоест всяко едно плащане, което се обработва, го приемат по подразбиране като незабавно плащане. Това вероятно ще бъде от полза за обществото като цяло, във всяка страна, която успее да внедри навреме незабавните разплащания.
Третото са подобренията в безопасността, надежността и предотвратяването на злоупотреби. Те са от основно значение за развитието на електронните плащания. Доставчиците на платежни услуги и инфраструктурите трябва да имат добро управление на риска и да се състредоточат върху устойчивостта, стабилността на техните планове за непрекъсваемост на дейностите.
Предотвратяването на злоупотреби с плащания е добре познато изискване за членовете на платежната индустрия. Става дума по-специално за формата, необходим за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. За въвеждането на задълбоченото установяване на клиентската идентичност се изисква силна идентификация на клиентите, които плащат за онлайн услуги или пазаруват онлайн.
Четвърти и последен крайъгълен камък е да се гарантира прозрачността и проследимостта на информацията, свързана с дигитализацията на финансовите услуги. Тук е мястото да кажем, че потребителите трябва да могат да следят въздействието на техните трансакции върху собственото им финансово състояние.
Как ще направим това и как е възможно да стане? Именно чрез изкуствения интелект, добавената реалност и, разбира се, други способи на дигиталния свят. Така ползвателите на банкови услуги могат да получат достатъчно информация и тя да бъде подробна – такава, че да подобри техните финансови трансакции и тяхното финансово състояние, както и достъпът им до финансиране.
До 2024 г. Европейският съюз следва да въведе стабилна нормативна уредба, предоставяща възможност за използване на решения за оперативно съвместима цифрова самоличност. Това, за което преди малко споменах, е eID -то, което ще осигури бърз и лесен достъп до нови клиенти, до нови услуги – чрез така нареченото регистриране. Регистрирането ще бъде важно, тъй като по този начин ще можем да преминаваме през границите на отделните страни в Европа и да имаме възможност да бъдем идентифицирани през една точка. Това изисква работа, както на национално ниво, така и в трансгранична среда, в пълно съответствие с изискванията за борба с изпирането на пари, срещу финансирането на тероризма и с цел установяване на спазването на други регулаторни изисквания за регистриране.
Например, оценката на пригодността на клиента за определени инвестиционни продукти. Комисията ще улесни безопасното дистанционно регистриране на клиенти от доставчици на финансови услуги от целия Европейски съюз. Това е изключително важно и е от съществено значение България да участва активно в приемането на всички онези критерии за eID изискванията както в регламента, така и в необходимите работни групи на Европейската банкова федерация и на Европейския банков орган.
Едновременно с това Комисията се ангажира с Европейския комитет по защита на данните за изясняване на всички аспекти на защитата на данните в контекста на повторното използване на информация. По отношение на това ще се изготви нова уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Комисията ще определи по-подробно и ще хармонизира изискванията за комплексна проверка на клиента, за да улесни използването на иновативни технологии и да позволи безпрепятствените трансгранични операции. Без необходимост от прилагане на различни процеси или спазване на допълнителни изисквания във всяка държава членка. Например, трансакцията може да бъде извършена чрез определяне на необходимите идентификационни документи за установяване на самоличността на лицето и чрез поясняване кои технологии може да се използват за дистанционна проверка на самоличността.
До 2024 г. принципът на упражняване на дейностите в Европейското икономическо пространство по силата на един лиценз или лицензиране на едно лице следва да се прилагат във всички области, в които имат силен потенциал за цифрови и финансови услуги. Предприемачите следва да могат да разчитат на тясно сътрудничество между националните надзорни и иновационни центрове в рамките на Европейския форум на иновационните центрове и на нова платформа на Европейския съюз за цифрови и финансови услуги.
И накрая, позволете ми да завърша с няколко думи за климатичните условия. Климатичната криза е глобален проблем, както и вие отбелязахте в панела преди обяд. Постепенното внедряване на зелената икономика е предизвикателство за всички нас, което изисква координирани действия на правителството, на Централната банка, както и на други участници – както публични, така и частни. Технологията може да ни помогне да внедрим решенията по-бързо и по-ефективно за финансиране на прехода. Важно е да осъзнаем и да дадем своя принос за поетапно преминаване към зеленото финансиране, което да стане наистина един от приоритетите ни. Лично аз с нетърпение очаквам всички заедно да изиграем нашата роля за това – всеки, в своята институция и в своя бранш.
