На 27 юни се навършиха точно 20 години откакто правителството на Иван Костов представи преговорната позиция на България, а Европейската комисия отвори най-важната предприсъединителна глава 24 – „Правосъдие и вътрешни работи“. Тоест – това е денят, от който започнахме най-редовно да лъжем Брюксел, че реформираме МВР, специалните служби и съдебната система. Срещу заплащане, разбира се, което до момента едва ли е по-малко от 300-350 милиона евро.
Финансовата равносметка на провала, осребрен като реформа на съдебната система и сектор „Сигурност“, най-вероятно не е коректна. Според наличната информация – това са парите, които сме получили от Брюксел и срещу които не сме сложили тухла върху тухла, образно казано. Единствената обобщена статистическа информация се появи в края на 2006 г. – по време на дебатите на тема „Как влизаме в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. – наказани и със задействана правосъдна предпазна клауза или просто така – леко засрамени, но щастливи?“
Тогава информацията изтече от дипломатите на една западноевропейска държава, но заради някаква криворазбрана деликатност те предпочетоха да останат анонимни: „От началото на преговорите на тема реформа на съдебната власт, България е получила от Европейската комисия около 250 млн. евро. И ще стане пълноправен член на ЕС без нито една нормално работеща институция и нито един нормално действащ закон и кодекс“.
Вместо да ни наложат предпазна правосъдна клауза, в Брюксел измислиха смехотворния Механизъм за сътрудничество и проверка и продължиха да ни плащат, задето ги лъжем.
Днес, след още 50-100 милиона, усвоени по бившата Оперативна програма „Административен капацитет“ и актуалната „Добро управление“, положението в съдебната система е също толкова трагично.
Колкото и да е странно, доказателство за този ни извод е дебютът на новия правосъден министър Иван Демерджиев в ефира на БНТ 1 и заканата му, че щом Брюксел утвърди българският План за възстановяване и устойчивост, с единоначалието и безотговорността на главния прокурор е свършено.
Човекът си го каза в прав текст и жив ефир: служебното правителство е разписало конкретни законодателни мерки по този въпрос в плана, като изпълнението им е обвързано с получаването на заложеното финансиране.
Според въпросните мерки, в случай на нужда главният прокурор ще бъде разследван само от негови колеги, произведени в ранг „Прокурор от Върховна касационна прокуратура“. Без значение дали те работят в апелативна или окръжна прокуратура.
Освен това е предвидено „разследвачът“ на Обвинител № 1 да бъде определян чрез случаен подбор, главният прокурор – временно отстранен от длъжност, а съдебният процес да се води от магистрат с ранг „Съдия във Върховния касационен съд“.
Всичко това е прекрасно, но що ще то в Плана за възстановяване (от пандемията) и устойчивост (в полза на зеления преход)? Вярно, някак булевардно звучи, но няма как редом с грижите за оцеляването на европейската икономика след пандемията и благородните амбиции за реално приключване на зеления преход, да бъдат финансирани и следните откровени безумия:
„Доразвитие на информационните системи на съдилищата за достъп на граждани и юридически лица до е-услуги и е-правосъдие“: бенефициент – Висш съдебен съвет, индикативен бюджет – 1.3 млн. лв. с ДДС, основна цел – доразвитие на Единния портал за електронно правосъдие за достъп на граждани и юридически лица до е-услуги и е-правосъдие.
Справка – този портал трябваше да е готов най-малко още преди 7-8 години, защото за електронно правосъдие пари се харчат още от 1999 г., когато е приета Националната стратегия за електронно управление.
„Укрепване, доразвитие и надграждане на Единната информационна система на съдилищата: бенефициент – ВСС; индикативен финансов ресурс – 23.86 млн. лв., от които 19.31 млн. лв. безвъзмездна помощ и 4.55 млн. лв. – национално съфинансиране под формата на покриване на ДДС; основна целна проекта – надграждане на съществуващите функционалности и създаване на нови функционалности в Единната информационна система на съдилищата.
Справка – през 2016 г. ВСС получи 5 млн. лв. по ОП „Добро управление“ точно за изграждане на ЕИСС. Проектът все още не е приключил, а заради калпавата работа на изпълнителите двама членове на Висшия съдебен съвет вече подадоха оставки. До приключването на проекта остават още 10-12 месеца, така че в случая не може да става дума за никакво надграждане!
„Цифровизация на ключови съдопроизводствени процеси в системата на административното правораздаване“: бенефициент – върховният административен съд; индикативен бюджет – 8.55 млн. лв., от които – 7.12 млн. лв. безвъзмездна помощ и 1.43 млн. лв. „опрощаване“ на ДДС за сметка на бюджета; основна цел – оптимизиране на работата на магистратите и съдебните служители от системата на административното правораздаване чрез въвеждане на цифрови технологии в процесите и постигане на по-бързо, ефективно и достъпно правораздаване, способно да функционира безпрепятствено във всякакви ситуации (включително в условията на пандемия и др.).
Справка – без коментар!
„Трансформация на съществуващата в Прокуратурата на Република България информационна и комуникационна инфраструктура (ИКИ) в нов тип – отказоустойчива, резервирана, производителна и защитена“: бенефициент – ПРБ, индикативен бюджет – 28.78 млн. лв. безвъзмездна помощ плюс 5.69 млн. лв. ДДС за сметка на държавния бюджет, а не на бюджета на съдебната власт; основна цел – създаване на предпоставки за автоматичен електронен обмен на информация между прокуратурата и другите антикорупционни органи в България – КПКОНПИ, МВР, ДАНС и др.
Справка – в случая става дума за прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Постановлението за нейното изграждане е от май 1996 година. До 2011 г. тя беше грижа на Министерството на правосъдието, след което бе „прехвърлена“ в портфолиото на главния прокурор. Все още се водят спорове колко пари са похарчени до момента – 50 или 150 милиона, но едва ли някой знае точната сума. Всъщност, и 20 лева да са само, пак са много…
„Подобряване на качеството и устойчивостта на политиките в сферата на сигурността и противодействието на корупцията и подпомагане на екологичния преход“: бенефициент – МВР, индикативен бюджет – 49.166 млн. евро с ДДС, от които безвъзмездната помощ е 41.009 млн. евро. Цел на проекта – купуване на компютри, леки коли и софтуер, в най-съкратен вариант.
Справка – от влизането ни в ЕС през 2007 г., само по линия на тези „реформи“, в МВР са потънали над 150-200 млн. евро. Колко са засмукани преди това – никой не знае, но едва ли са по-малко. Така че целта в случая е с новите пари да бъдат заметени старите кражби.
Спираме дотук, макар че има още доста какво да си кажем по темата. С едно пожелание обаче: докато все още е служебен министър на вътрешните работи и силов вицепремиер, Бойко Рашков да вземе и да прати антимафиотите от ГДБОП в счетоводствата на ВСС и Министерството на правосъдието. Страшно е там, ама и нагло…
