Натискът на турския президент Реджеп Ердоган за понижение на лихвените проценти рискува да задълбочи неравенството в страната и намалява популярността му в работническите среди.
Докато правителствата по света полагат усилия да ограничат скока на цените в хода на възстановяването на световното стопанство от пандемията, Ердоган поддържа тезата, че по-ниските лихви ще изстрелят нагоре растежа и ще съживят топящото се доверие в него преди изборите през 2023-а.
Малът кръг бизнесмени – от износителите до имотните матнати, които се развиват успешно, печелят от лихвената екзотика на турския лидер благодарение на ниските кредитни разходи и отслабващата турска лира. А препускащата инфлация на хранителните продукти и рекордно високите ренти изсмукват доходите на хората от ниските прослойки на обществото – традиционната база на подкрепа на Ердоган.
В миналото подгряваният с кредити растеж в годината преди изборите работеше в полза на Ердоган.
Натрупаното с годините влияние на тази политика плюс пораженията, нанесени от коронавируса, обаче означават, че потенциалната социална цена този път ще е много по-висока. А дълбокото разделение вече се вижда на пазара на недвижими имоти в Истанбул, където инвеститорите се възползват от евтините кредити, за да влагат пари в сектора като застраховка срещу резките колебания на турската лира. Цените на имотите в турския финансов център растат, а в навремето "заспали" покрайнини на мегаполиса никнат луксозни ресторанти за заможни клиенти докато коренните жители се борят да отопляват скромните си домове с поскъпналите почни двойно през последната година дърва за огрев. Някои дори са принудени да напускат къщите си и да се местят извън града защото строителните предприемачи са изкупили земята, на която са построени.
Жилищната несигурност се оказва основен социален проблем след 13.2- процентния ръст на жилищните цените през третото тримесечие – най-мощният в Европа, по сметки на "Кей Пи Ем Джи".
Пандемията от COVID-19 е изпратила 1.6 млн. турци под прага на бедност на Световната банка от 5.5 щ. долара на човек на ден, защото доходите им не успяват да покриват растящите цени.
Тя е в близост до най-високото си равнище за последното десетилетие и се задълбочава с обезпокоителна скорост и все повече домакинства не успяват да задоволяват основни потребности като храна и жилища.
Усилията на Ердоган са насочени към стимулиране на растежа и възстановяване на подкрепата на избирателите преди изборите през 2023-а, което увеличава дисбалансите и заплашва да го вкара в режим на спасителни акции, предупреждават икономисти.
Турската лира се е обезценила с 20% към щатския долар през 2020-а и е напът да отчете девета поредна губеща година през 2021-а след като през септември централните банкери започнаха да понижават лихвените проценти.
Инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени, се е ускорила за пети пореден месец през октомври до почти 20% заради скока на енергийните разходи и слабата лира, която е най-губеща сред конкурентите си от развиващите се пазари през тази година.
За разлика от Федералния резерв, който започна да редуцира паричните стимули (без да пипа лихвите) и след като повечето парични стратези в световен план вече започнаха да повишават лихвите или се подготвят да го направят, Турция предприема противоположен подход.
За някои стратегията залихвени понижения е забележителен успех.
Бизнесът на производители и износители процъфтява благодарение на сериозния спад на разходите за работна сила у дома, което прави турските стоки по-конкуренти зад граница. Същевременно, по-евтините заеми позволяват на компаниите бързо да увеличат производството до предпандемичните равнища. Предвижданията са БВП на Турция да се увеличи с 8.9% през 2021-а – доста по-силен ръст от мнозинството конкуренти. Износът пък се очаква да надхвърли 200 млрд. щ. долара за първи път в историята на страната.
Всичко това обаче е за сметка на работниците, защото разпределението на доходите е все по-неравномерно. Хората, които печелят най-малко, са имали едва 5.9% дял от БВП през 2020-а – с 0.3% по-малко от 2019-а. Докато сегментът с най-високи доходи е увеличил теглото си с 1.2% – до 47.5% от БВП, сочат официалните стотистически данни. Най-потърпевши са били по-младите, при които безработицата е над 20% – почти двойно по-висока от общата.
Икономисти подчертават, че стимулираният с кредити растеж е проблематичен, защото прегрява икономиката, напомпва инфлация и обезценява валутата.
Същевременно, той не успява да привлече висококачествени активи, изисквани за повишение на благосъстоянието. А лошото управление има политическа цена.
Всъщност, Ердоган е абсолютно наясно с този риск. Просто защото започва кариерата си през 90-е години на миналия век като кмет на Истанбул и набира популярност сред работническата класа.
В продължение на две десетилетия от управлението на неговата Партия на справедливостта и развитието страната е във възход и се превръща в един от основните развиващи се пазари. Последните няколко години обаче са доста турбулентни, а пандемията се разразява на фона на рецесията през 2019-а, която е и една от причините Ердоган да загуби контрола над важни градове.
Социологическите агенции пък посочват, че подкрепата за него и за партията му са на исторически ниски нива, въпреки че нямат сериозен конкурент.
