Инфлацията продължава да набира мощ на територията на еврозоната, но стойностите й се различават съществено в отделните държави от общността, което затруднява допълнително противопандемичната политика на парични стимули на Европейската централна банка.
Скоростта на увеличение на потребителските цени зависи от местоположението на съответната страна членка на еврорегиона. Например, в Естония, където енергийните разходи растат ударно, тазгодишната инфлация се очертава да е 4 процента. Докато в Гърция, където цените на енергията са регулирани, се очаква тя да бъде едва 0.1% годишно.
Макар че тези разлики между отделните държави на 19-членния блок не са нещо ново, те са най-дълбоки от 2013-а насам и подчертават недостатъците на единния подход към паричната политика на общността. Очакванията са те да се свият до по-приемливите малко над 2% през 2023-а.
Най-напористите критики идват от мразещата инфлацията Германия, където цените растат с най-високата скорост за последните три десетилетия заради пробивите във веригите за доставки, които разстройват ритъма на промишления сектор на страната. Което вероятно ще принуди следващия финансов министър да бие тревога.
"Натискът върху ЕЦБ нараства", посочва главният икономист на търговска банка "Хелаба" – Гертруд Трауд. Тя допълва, че проблемът със сегашния ценови скок е, че "никой не знае дали той е краткосрочен или дългосрочен".
Председателят на ЕЦБ – Кристин Лагард – е "убедена", че сегашният силен инфлационен натиск няма да изисква повишение на лихвените проценти през идната година и той ще отслабне след като се запушат пробойните на продоволствените вериги. Инфлацията обаче се оказва по-упорита отколкото се смяташе.
Европейската комисия прогнозира, че цените в еврозоната ще се увеличат с 2.2% през идната година – над целевите 2% на ЕЦБ. Председателят на Австрийската централна банка – Роберт Холцман – заяви през миналата седмица, че не може да изключи "дълъг период на по-висока инфлация".
За Германия сегашната обстановка е необичайна. Нейното инфлационно равнище надхвърли стойностите в четирите най-големи икономики на блока на еврото за последен път преди пет години, при това то бе едва 0.4% в сравнение с очакваните за тази година 3.1 процента. Октомврийската инфлация в страната достигна 4.6%, с което ощети както депозантите, така и по-бедните германци. А местният таблоид "Билд" потърси причината в свръхщедрата парична политика на ЕЦБ. Кристиан Линдер – лидерът на Партията на свободните демократи, която ще е част от новата управляваща коалиция и ще вземе участие в избора на следващия председател на Бундесбанк, пък предупреди, че инфлационните рискове са "систематично" подценявани в най-голямото европейско стопанство.
Стълкновенията по въпроса за посоката на цените се случват едва пет седмици преди паричните стратези на ЕЦБ да прекроят стимулите. И докато съдбата на извънредната противопандемична програма PEPP в размер на 1.85 трлн. евро е решена и тя вероятно ще приключи съществуването си през март 2022-а, все още няма консенсус какво да се прави с конвенционалния план за покупка на облигации, който в момента продължава с месечни транзакции за по 20 млрд. евро.
Инфлацията вероятно ще продължи да се ускорява и през ноември и ще задълбочи противоречията между натоварените с лихвените решения лица. Шефът на Ирландската централна банка Гейбриъл Маклъф предпочита да се действа по-рано, ако е наложително. Докато португалският му колега Марио Сентено предупреждава, че преждевременната намеса може да задуши икономическия подем.
Те обаче трябва да вземат предвид погрешните стъпки в миналото, по-специално през 2011-а. Тогавашният лидер на ЕЦБ – Жан-Клод Трише – качи два пъти лихвените проценти, а наследникът му Марио Драги смени курса още с всъпването си в длъжност.
По оценка на икономисти, ЕЦБ трябва винаги да акцентират върху агрегатите на еврозоната и досега тя успява да управлява тези различия доста добре.
