Европейската комисия е публикувала стратегия за разширяването, която посочва, че Сърбия и Черна гора могат да се присъединят към ЕС към 2025 г. още преди три години. Напрежението на международната сцена в момента и конфликтите между Белград и Брюксел заради връзките му с Русия и Китай обаче могат да променят положението. А и много от западните страни дадоха на заден за бъдещото разширяване на блока.
Евродепутатите подкрепиха принципно стратегията, но в същото време подчертаха нуждата от реформи в страните от Западните Балкани. На среща на високо равнище между ЕС и страните от Западните Балкани през октомври 2021 г. ръководителите на страните в ЕС заявиха подкрепата си за процеса и очертаха инициативи за укрепване на региона.
Европейският парламент продължава да подкрепя присъединяването на страните от региона. В резолюция от юни 2020 г. депутатите поискаха по-решителни стъпки от ЕС в тази насока. През октомври 2019 г. Парламентът изрази разочарование, че липсва споразумение за започване на преговори за членство с Албания и Северна Македония. Според депутатите процесът на разширяване има решителна роля за стабилизирането на Западните Балкани.
Европейските политици често повторят, че Европейският съюз разглежда страните от Западните Балкани като потенциални членки в бъдеще. Има обаче различни позиции в страните от ЕС и европейските институции за напредъка, който кандидатките трябва да постигнат, и сроковете за присъединяване.
Към момента кандидатки за членство в ЕС са Албания, Северна Македония, Сърбия и Черна гора. Босна и Херцеговина и Косово се смятат за потенциални кандидатки.
Всички страни от Западните Балкани имат споразумения с ЕС за стабилизиране и асоцииране, които им осигуряват достъп до вътрешния пазар на ЕС. Те също така получават финансиране и съвети от ЕС за нужните реформи. Друга страна кандидатка е Турция, но депутатите призовават за спиране на преговорите с нея заради опасения относно политическото ѝ развитие.
През ноември миналата година България блокира Северна Македония за начало на преговори за членство в ЕС, след като не одобри преговорната рамка на югозападната си съседка по време на Съвета по общи въпроси в Брюксел. София одобри рамката за присъединяването на Албания, но засега смята, че македонските управляващи не са показали готовност за компромиси.
Преговорите между София и Скопие продължиха като целта е процесът да се отпуши до края на годината.
